Hi-Fi БАЗАР

banner myhifi ads

Анкета
Колко струва системата ви?
Колко струва системата ви?
Трябва да изберете поне един отговор!

Shure SRH940

myhifi Shure SRH940 6

Shure SRH940

Спецификации:

Чувствителност: 100db/mW

Импеданс: 42ohm

Честотен обхват: 5Hz-30kHz

Тегло: 320гр.

Дължина на кабелите: Навит 3м. и прав 2.5м.

Позлатен 3.5мм стерео жак

 

Изроботка и аксесоари

Shure SRH940 (352лв.) са затворени слушалки, предназначени за студийни нужди. Изработени са от сива пластмаса със сребристи надписи и кантове на капачките. Диадемата е от изкуствена кожа, падове от черен велур. Всичко изглежда добре направено, от стабилни материали, без усещане за лукс, но и в никакъв случай за ниско качество. Нормалко тежки са за студийни слушалки – 320гр. На главата стоят стегнато. Първоначално не прави впечатлене но това всъщност са единствените слушалки, които съм усетил, че за 30-ина минути ме изморяват със стягане, при положение, че притежавам Audeze LCD-2, които са тежки 550гр. и би трябвало да са по-неудобни. Комплектът на Shure SRH940 включва полутвърда кутия с цип, прав и навит кабел, които се включват към слушалките със стерео жак, допълнителни падове и 6.3мм жак с резба, всичко с отлична изработка.

myhigi Shure SRH940 5

Звук

Първото впечатление за Shure SRH940 е за равен звук с грапави високи. Имал съм два чифта околоушни слушалки на Shure – SRH440 (128лв.) и SRH840 (240лв.). И те бяха сравнително неутрални, с доста пространствено звучене като за затворени слушалки, стегнат, но по мое мнение леко дефицитен бас. И SRH940 са типичен представител на фамилията. В началото ти се струва, че липсва бас, след това, но на разни поп парчета усещаш релефни и ударни ниски. Просто количеството е по-малко от това, което сме свикнали да чуваме от повечето затворени слушалки. Тоналният баланс е изтеглен към среди и високи и басът е точно на границата, където свършва удоволствието от него, но още не е започнал да липсва  много. С усилвателите, с които слушах, Violectric HPA V200 и Fiio E17 Alpen, в повечето музика, независимо от стила, ми остана едно чувство за неудовлетворение в това отношение, освен с парчета, в които ниските са напомпани повечко. Без да съм basshead напълно споделям научната теория на Флойд Туле и Шон Олив, че добрите слушалки трябва да звучат като добри колони в нормално помещение, т.е. абослютно равната АЧХ води до усещане за дефицит на ниски. Мисля със SRH940 става въпрос за слушалки, които са по-линейни от необходимото.

Кутиен звук няма, въпреки че са затворени слушалки. За разлика от други три чифта затворени, които слушах скоро – Audio Technika ATH-M50, Audio Technika ATH-A900X и Edifier H850 - при пряко сравнение с отворени слушалки тези нямат следи от кутийно оцветяване.

Средите са леко изпъкнали напред, присъстват категорично и с някои записи са зърнести, което се чувства особено при гласовете.

Високите са повече от необходимото и клонят към грапавост. Независимо с какъв усилвател ги слушах, високите имаше в изобилие, а в най-добрия случай, с особено глухи записи от youtube, бяха точно по мярка. При всички lossless файлове, независимо от дака и усилвателя, които ползвах, високите бяха резки. Все пак в нито един случай не чух нетърпимо остри звуци, които причиняват дразнене и умора. Скоро слушах други слушалки с пик около 10kHz, Audio Technika ATH-M50, но там нямаше нищо грапаво, напротив, среди и високи бяха изключително гладки. Ако източникът ви има повдигане във високите трябва да пробвате как се съчетава със SRH940.

Сцената е широка, на моменти излиза далеч извън пределите на слушалките, в никакъв случай схлупена около ушите, както при други затворени слушалки.

Общото впечатление е за неоцветен, линеен и леко зърнест звук, който може да се нарече аналитичен.

Слушах предимно lossless файлове с JRIver MC18, през Weiss DAC202U+Violectric HPA V200 или Fiio E17 Alpen като дак/усилвател. Доста време прекарах в Spotify и Youtube.

Определено с Violectric HPA V200m вързан към Weiss DAC202U, слушалките звучаха остро и сибилантно с вокалите. С Fiio E17, което го ползвам с лаптопа и звукът е по-мътен, с леко завалени високи, тия образуваха по-спокойна комбинация.

Попмузика: Един от любимите ми албуми на Parov Stelar, “The Princess” звучеше ударно, с релефен бас (макар от количеството му има още какво да се желае) и леко остри високи. Друг албум на Parov Stelar, “Seven and Storm”, зле записана електроника, е почти неслушаем заради прекалената острота отгоре и липса на фундамент. George Michael “Twenty Five” и Lily Allen’2014 (от Spotify) – стегнато, линейно, ударно, по-добре от повечето други записи, които слушах. Няма повече да изреждам, макар някои поппарчета звучат напълно нормално, на мен все ми оставаше някакво чувство за неудовлетворение.

Стилове, изискващи повечко ниски като Kruder&Dorfmeister, “The K&D Sessions” или старите албуми на Nik Baertsch’s Ronin губят смисъл при този баланс на звука без много бас, ориентиран към среди и високи.

Вокалите (Diana Krall “The Girl in the Other Room”, Ayo “Joyful”, Martin L.Gore “Counterfeit”, Sade “Soldier of Love”, Patricia Kaas “Ladies and Gentleman”), макар и не сибилантни, звучат стегнато, по-тънко, отколкото с другите ми слушалки и с осезателна грапавост.

Скандинавски джаз: Солиращият инструмент са ударните – чинели, четки, фусове и пр. Независимо дали слушам “Traveller’s Defence” на Lars Danielsson, “Soulmates”на T.Gustavsen § U.Drechsler, или „Message in a Bottle” на Marcin Wasilewski (не е точно скандинавец, ама...), появи ли се подобен инструмент, чува се. Атака и отзвучаване – перфектно, приятност – голяма. Липсват ниски, пианото е на втори план, но доколкото знам, не всеки търси бас и среди.

Класика: Напоследък съм на вълна Сибелиус и слушах Концерт за цигулка №4 в ре-минор (Gil Shaham, Philharmonia Orchestra, Giuseppe Sinopoli). Мислех, че това ще е стилът на тия слушалки, но цигулката ми е по-релефна от обичайното. За любителите на аналитичното слушане ще е удоволствие. Иначе оркестърът е енергичен и динамиката е отлична! Един добър запис, Симфония №1 на Сибелиус в изпълнение на Osmo Vanska & Minnessotta Orchestra (24bit/96kHz), отново беше пресъздаден по-агресивно, отколкото трябва, чуват се доста детайли, но оркестърът се вихри с пълна сила и в крайна сметка е приятно.

Китарни стилове: Стилът на SRH940 е heavy metal. Няма да изреждам групи и албуми. Всичко, без изключение, беше изсвирено както трябва! Плътно, агресивно (този път не влагам негативно значение), с подходящата рязкост на китарите. Пълно задоволство от музиката, независимо колко стари записи пусках.

Сравнения с други слушалки направих набързо. И трите ми чифта слушалки, Audeze LCD-2 rev.2, Sennheiser HD518, AKG K701 показаха едно превъзходство пред SRH940: Способност да предадат по-живо тембъра на човешките гласове и акустичните инструменти, начело с пианото. Shure-тата правят всичко добре, но го няма живецът в средите и аналоговата мекота във високите, които дават впечатляващото чувство за реализъм на добрите слушалки. В тяхна защита ще кажа, че вероятно са по-линейни от другит три чифта. И определено имат повече бас от К701. В областта на високите и трите други чифта са с по-малко високи и по-гладки

myhifi shure srh 940

Заключение:

Shure SRH940 са декларирани като професионални слушалки и аз ги виждам точно като слушалки, инструмент за мониторинг. Стегнат звук, без аудиофилски залитания. Характерът им се определя от острота във високите и лек дефицит в баса, който иначе е релефен. Трябва да се внимава с какви източници се съчетават, за да не се получи комбинация, която дразни отгоре.

Мен тези слушалки не ме вдъхновиха, не ми дадоха удоволствие от музиката заради остротата и липсата на плътност в ниските среди и баса, трудно си наложих да напиша нещо за тях, но това е моят вкус. Имам приятели, които търсят подобен звук, а доколкото знам, собственикът на чифта, който слушах, също е доволен. Ако ви допада аналитичният характер на Sennheiser HD800, но не можете да отделите 1100€, може би трябва да чуете значително по-евтините Shure SRH940.  За почитателите на детайла в класиката и джаза, или тежките китарни стилове това може да е находка, за това препоръчвам да ги чуят!

 

 

Оборудването, с което слушах:

Компютърен транспорт с Windows 8.1 с Jriver MC18, оптимизиран с Fidelizer 6.4

Кабел към източника: firewire AudioQuest Cinnamon 1.5m

източник: Weiss DAC202U

аналогови интерконекти: AudioQuest Yukon RCA (1.2m)

Слушалков усилвател Violectric HPA V200

Лаптоп Sony Vaio VGN-FW21e (Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.">Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.Hz, 4GB RAM, 500GB HDD)

USB дак/слушалков усилвател Fiio E17 Alpen

 

Част от музиката (EAC ripped lossless files):

Martin L. Gore – “Counterfeit”

Muse, “The Resistance”

Sibelius, Violin Concerto in D-minor, Gil Shaham & Philharmonia Orchestra (Giuseppe Sinopoli)

Vivaldi, The Four Seasins, Gil Shaham & Orpheus Chamber Orchestra

SIelius, Symphony #1, MInnesota Orchestra, Osmo Vanska (24bit/96KHz)

George Michael, “Twenty Five”

Dusko Goikovich, “Samba Tzigane”

Melody Gardot, “Some Lessons””

Diana Krall “Love Scenes” (24bit/96kHz), “The Girl in the Other Room”

Sade, “Soldier of Love”

Pet Shop Boys, “Introspective”, “1986-1988 Further Listening”

Kruder&Dorfmeister, “The K&D Sessions”

Balkansky, “Orenda”, “Kuker”

 

Ю.Александров