Hi-Fi БАЗАР

banner myhifi ads

Анкета
Колко струва системата ви?
Колко струва системата ви?
Трябва да изберете поне един отговор!

Perreaux Audiant 80i V2

myhifi perreaux audiant 80i

Perreaux е все още слабо познато име на българския пазар. Фирмата е новозеландска, базирана в Окланд. Основана е през 1974г. и oще в началото стартира с производство на транзисторни усилватели. С моделите "SA80B" and "PMF2000", реализирани в края на 70-те, тя става първата фирма в света, която се обръща към MOSFET транзисторите за усилване на звуков сигнал. В днешни дни продуктовата им гама включва CD -плеъри, CD- транспорти, дакове, предусилватели и усилватели, разделени в три продуктови серии. Perreaux Audiant 80i V2 ($3315) е интегриран усилвател с вграден дак от серията Audiant. На външен вид представлява по-плоска от обичайните хай-фи компоненти черно-бяла кутия, която на вдигане e неочаквано тежка (вътре има 400VA траф). Отгоре е покрит с матова пет милиметрова алуминиева плоча с гравирано лого на компанията. Общото впечатление е за солидна и стилна изработка с качествени материали. Крайният усилвател е с MOSFET 2SJ1201/2SK1540 (made in Japan)¸,по два на канал. Дакът е с чип ESS Technology Sabre Reference ES9006, който приемa до 24bit/96kHz PCM сигнал през XMOS USB приемник. Входовете са  три двойки RCA към предусилвателя, една RCA към фоно- стъпалото и една двойка RCA директно към крайния усилвател. Цифровите входове към дака са USB,TOSLINK и SPDIF. Има  изходи RCA Pre Out и RCA line Out

myhifi perreaux audiant 80i 4

myhifi perreaux audiant 80i 3

 

Звук

Знам че тези, които гледат подобна машина, търсят интегриран усилвател или решение 2 в 1, дак+усилвател. За това е логично да опиша първо звука в тези два варианта. Обаче аз реших да го раздавам хронологично, да последвам емоциите си и затова почвам с крайното стъпало.  Когато инсталирах първия ден Perreaux Audiant 80i V2 у нас не знаех какво да очаквам, не бях чел нищо за него. Тъй като слушам предимно с Job 225, който е само краен усилвател, исках да пробвам първо крайния усилвател на Audiant 80i докато имам прясна база за сравнение. За това първо включих RCA кабелите във входа, свързан директно в крайното стъпало. Усилването ставаше от дака, Weiss DAC202U. Първото, което прави впечатление в този усилвател е тишината... Звуци и вокали се появяват неочаквано , плътни и перфектно локализирани в пространството. За мен беше странно, защото не съм чувал такъв ефект вкъщи. Трудно е за описване, за първи път си давам сметка, че има разлика в тишината на усилвателите. Инструментите са плътни, триизмерни и отлично разделени.

Понякога пробвам способностите за фокус и локализация със „Samba Tzigane” на Dusko Goykovich. В случая всичко беше безупречно – отличен фокус и разделение, триизмерна звукова картина, фокусиран вокал с естествен тембър. Въртях различни стилове (”Introspective” на Pet Shop Boys, “The K&D Sessions” на Kruder&Dorfmeister, „The Resistance” на Muse, джаз-триа и т.н.) и винаги имаше контрол над звука и стабилна звукова картина.

Нормална сцена като широчина и дълбочина. Малко по-голяма от тази на Job 225.

Направи ми впечатление мощен и релефен бас. Обичам да прослушвам бас със „Sax Pax for a Sax” на Moondog или различни електронни парчета. Въпреки другите недостатъци в записа на “Sax Pax for a Sax” има невероятни барабани, в чийто звук може да се дълбае много, ако апаратурата е способна.  Тук, както и при “The K&D Sessions” на Kruder&Dorfmeister, този усилвател се представи отлично – релеф и контрол в ниските, каквито до сега не съм чувал от моите колони.

Като цяло балансът на честотите клони към ниските, но не прекалено. Във високите среди чух лек акцент, който кара металните инструменти в “Love Scenes” на Diana Krall и “Humans&Places” на U.Drechsler&Tord Gustavsen да привличат внимание повече от необходимото.

Вокали: Diana Krall, Sade, Martin L.Gore с по-големи глави, отколкото съм свикнал, гласовете са с леко неестествена плътност, оцветяване, което ги прави не съвсем неутрални. Въпреки това естественият тембър в съчетание със отличнен фокус дават приятното чувство, че хората са пред теб.

Като цяло спокоен, гладък звук, с добре оформени инструменти и контрол, адски приятен за слушане, ако сте любители на спокойния звук. За първи път през живота си изслушах „The Girl in the Other Room” на Diana Krall от край до край, без да го спирам.

Усеща се липса на ударност и атака с класическа музика. В третата част на Концерта в ре-минор на Сибелиус (Gil Shaham, Philharmonia Orchestra, Giuseppe Sinopoli) я няма енергията на цигулката и оркестъра, но липсва и грапавината в средите, която друг път чувам, цигулката „потъва” в оркестъра. Има леко замазване в стакатото на цигулката и детайлите на струнните секции на оркестъра. Същото положение с Концерт №1 за цигулка и оркестър на Макс Брух (Jascha Hejfetz, New Symphony Orchestra of London), няма ги динамиката на цигулката и оркестъра. Пианото на Милчо Левиев в „Bulgarian Piano Blues” не стана толкова звънко и настоятелно, колкото го познавам. Определено класиката и джаза искаха някава промяна по системата, която да й даде повече енергия в средите. Но въпреки тези кусури, просто не ми се искаше да спирам да слушам музика, подмамен магията на „топлия” звук.

myhifi perreaux audiant 80i 1

Малко насила и изцяло в името на нАуката прехвърлих на входовете на преда, за чуя Audiant 80i V2  като интегриран усилвател. И... пълно преобразяване. Изведнъж новозеландецът изригна с напълно друго „аз”.  След топлия, спокоен глас на крайното стъпало, интегрираният вариант се оказа агресивен.  Първото впечатление е излизането на средите по-напред, лекото намаляване на баса, изчезването на акцента върху струни и чинели и като резултат – добре балансирана звукова картина. Неутрален звук, който пресъздава всякакви стилове, без предпочитания към някой.

Другото впечатление е  за енергия, която излезе в средите и въобще в целия характер на звука. Все едно някой спокоен и отпуснат човек изведнъж пред теб се превръща в атлетичен спортист. Получих осезателно чувство за динамика. Спомням си, че докато въртях разнородни по стил песни, в главата непрекъснато ми се въртяха две думи „решително” и „енергично”. Класическите инструменти отново станаха емоционални, оркестърът вече може да свири ударно, усещат се амплитудите в силата на цигулката, енергията в пианото на Милчо Левиев.

Басът, който преди това крадеше внимание, макар и приятно, сега влезе в общата музикална картина и сигурно за това не усетих предишните контрол и релеф на крайния усилвател. Средите бяха живи, агресивни и настоятелни. Усетих, че вокалите се фокусираха, изчезна и тази допълнителна плътност при тях, за която споменах като вероятно оцветяване. Определено гласовете изтъняха и изчезна естествения тембър, който даваше удивителното чувството за присъствие.

В сравнение с крайното стъпало интегрираният усилвател дава не толкова добро на разделение на инструментите, изчезна ясното чувство за триизмерност при тях и чувството за контрол над звука. Групата на Dusko Goykovic в „Samba Tzigane” вече не беше ясно разпредена в пространството, а в обща звукова маса отпред. Музиката стана едно цяло, с не толкова прозрачна сцена и ясно откроени инструменти по нея. Все пак сцената си остана достатъчно широка и дълбока, малко по-голяма от тази на Job 225. Звукът вероятно е останал все така музикален, защото изслушах... още един албум н Diana Krall (Love Scenes) от край до край. И това не ми се беше случвало. Този усилвател ще го запомня с това, че е едиственият, който ме е залъгал до степен да слушам Diana Krall като музика, не като тестов материал.

myhifi perreaux audiant 80i 6

Към края на гостуването на perraux-a го слушах в ролята му на дак/усилвател като ползвах AudioQuest Carbon USB кабел (1.5м). Напълно се запази енергичният характер на звука на интегрирания усилвател, в първите 30-ина секунди не усетих никаква разлика между варианта Weiss DAC202U+интегриран усилвател, и вградения USB дак+интегриран усилвател, което ме стресна. Все пак би трябвало да има огромна разлика след като махам от веригата относително скъп източник и чифт кабели, и ги заменям само с USB кабел и вграден дак. Е, контрастна разлика нямаше. При внимателно вслушване на вокален джаз се усеща, че гласовете и инструментите са по-рехави, контролът над звука е една идея развален, но става въпрос за малка деградация. Оркестровите включвания в Концерт №4 в ре-минор на Сибелиус нямаха този детайл, на който съм свикнал, т.е. на струнните секции им липсваше резолюция и ефирност, но в широчината и дълбочината на сцената нямаше изменение, оркестърът си остана толкова голям. Отново подчертавам, че не става въпрос за голяма загуба на качество, а за нюанси. Разликата между Weiss DAC202U към аналоговите входове на интегрирания усилвател и варианта директно от компютъра към USB дака беше далеч под очакванията ми.

Коректно е да кажа, че когато по едно време смених firewire кабела от компютърния транспорт към Weiss DAC202U с USB кабел AudioQuest Carbon (1.5м) агресията в средите на интегрирания усилвател значително се успокои и може би това беше най-неутралната и подходяща за моята система комбинация – Weiss DAC202U с USB кабел и perreaux-a в ролята му на интегриран усилвател. Подобен ефект имаше и подмяната на аналоговите интерконекти AudioQuest Yukon с Eagle Cable Condor M3.1, който е по-линеен и спокойно звучащ, макар и не толкова детайлен в средите кабел.

От интегрирания усилвател и омниполярните Duevel Planets, които са по-нечувствителни от PSB Synchrony One (85db срещу 90db), се получи добра комбинация. Очаквах, че ще липсва бас в стаята от 26кв.м. с тия малки колонки,  но не се получи така. Звукът беше кохерентен с лек пик във високите среди, който караше металните инструменти да изпъкват леко. Нарочно слушах оркестрова музика, за да видя как ще е динамиката, която е проблем на планетките. Имал съм 2 усилвателя, които така и не можаха да ги накарат да креснат при никаква музика, а с Audiant 80i V2 цигулката на Jascha Heifetz в Концерт №1 на Max Bruch (с New Symphony Orchestra of London, Malcolm Sargent)  се вълнуваше и въобще планетките звучаха по-живо, отколкото ги познавам. Все пак мисля, че този усилвател трябва да клати по-динамични колони, тези го спъват при симфонична музика.

myhifi job225

Job 225

 

 

Спрямо Job225

Дяволът е в сравненията, това е същността на аудио хобито и на това се крепи цялата индустрия. Тези дни обаче разполагах само с един усилвател за сравнение, Job 225, защото моят интегриран усилвател беше на ремонт. И понеже не мога да гледам на Perreaux Audiant 80i  V2 като на един усилвател, ще направя две сравнения: Крайното му стъпало в сравнение с Job225 има повече бас и високи, по-добър контрол на звука, по-добро разделение на инструментите, по-триизмерни образи, фокус и най-важното, тишината... този ефект с възникването на звуците пред теб е доста впечатляващ. Предимството на Job 225 e в динамиката, бързината и неутралната АЧХ, което според мен го прави по-подходящ за класическа музика.

Интегрираният усилвател Audiant 80i силно прилича на Job225 като тонален баланс, но му отстъпва в бързината, динамиката и разделението на инструментите.

 

Обобщение

Много пъти превключвах от интегриран усилвател (енергия!) към краен (релакс...). Човек като мен, който мени настроенията си за звук, ще хареса тази възможност на Audiant 80i V2. За по-уравновесените слушатели интегрираният усилвател може да бъде основа на неутрална и всеядна към стиловете стерео система или част от домашно кино, а добрият вграден дак дава възможност да слушате музика директно от компютъра. Крайните аудиофили трябва да се заиграват с крайното стъпало.

myhifi perreaux audiant 80i 2

 

Оборудването:

Компютърен транспорт с Windows 8.1, единствена инсталирана програма Jriver MC18, оптимизиран с Fidelizer 6.4

Кабел към източника: firewire AudioQuest Cinnamon 1.5m

източник: Weiss DAC202U

аналогови интерконекти: AudioQuest Yukon RCA (1.2m)

усилватели: Perreaux Audiant 80i V2 и Job 225

колонни кабели: сребърни едножилни Silvy Cable(2m)

колони: PSB Synchrony One и омниполярни Duevel Planets

 

 

Част от музиката (EAC ripped lossless files):

Martin L. Gore – “Counterfeit”

Muse, “The Resistance”

Sibelius, Violin Concerto in D-minor, Gil Shaham & Philharmonia Orchestra (Giuseppe Sinopoli)

Sibelius, Violin Concerto in D-minor, Jascha Heifetz & New Symphony Prchestra of London (Sir Malcolm Sargent)

Милчо Левиев, “Bulgarian Piano Blues”

Dusko Goikovich, “Samba Tzigane”

Melody Gardot, “Some Lessons””

Diana Krall “Love Scenes” (24bit/96kHz), “The Girl in the Other Room”

Sade, “Soldier of Love”

Ulrich Drechsler&Tord Gustavsen, “Humans&Places”

Pet Shop Boys, “Introspective”, “1986-1988 Further Listening”

Kruder&Dorfmeister, “The K&D Sessions”

Balkansky, “Orenda”, “Kuker”

 

Ю.Александров