Hi-Fi БАЗАР

banner myhifi ads

Анкета
От къде най-често пазарувате Hi-Fi техника?
От къде най-често пазарувате Hi-Fi техника?
Трябва да изберете поне един отговор!

Hypohybrid AB100

myhifi hypohybrid ab100 2

 

ЕОС електроникс е малка българска компания, занимаваща се с производство и продажба на аудио компоненти и аксесоари. Hypohybrid AB100 е хибриден стерео усилвател и за сега топ продуктът на фирмата. “Ние създадохме Хайпохайбрид  АБ100 с любов към музиката  за най-безкомпромисните и отдадени аудиофили.  Съчетанието на  уникална топология без наличието на междустъпална отрицателна обратна връзка и прецизно подбраният набор от компоненти, прави неговото звучене неповторимо натурално.  Входното  лампово стъпало усилва музикалния сигнал по напрежение, а изходното транзисторно  стъпало - по ток. Тази комбинация съчетава по най-добрия начин предимствата на двете основни усилвателни стъпала – натуралния характер на ламповите усилватели и мощността на транзисторните. Усилвателят е ръчно произведен в нашата лаборатория в София, със специално внимание към всеки детайл и елемент, отчитайки специфичното му звуков принос за постигането на уникално натурално възпроизвеждане.”

Mного пъти бях виждал Hypohybrid в процеса на разработка, но за първи път напълно сглобен едва на Munich High End през 2015г. Ще бъда честен: Това, което чувах като звук по изложенията, не ми харесваше. Музиката ми се струваше някак стегната и неконтрастна, липсваше ми енергия. Но вкусовете на хората могат да бъдат диаметрално противоположни, за това съм се научил да приемам със симпатия всякакви системи щом носят удоволствие на собствениците си. С такива мисли реших все пак да чуя вкъщи този скъп по българските критерии усилвател и се уговорих да взема един от фирмата. Hypohybrid AB100 не се носи лесно. Тежи 38 килограма и е доста обемист, 45х42х19см. Преставлява черна метална кутия с прорези за охлаждане отгоре и лицева част от два панела, изработени от палисандрово дърво, разделени от метална секция с два LED индикатора за двата канала. Дискретното копче за включване е вградено в предния панел и трудно се забелязва от пръв поглед. Отзад има XLR и RCA входове и изводи за колони. Изработката е добра и създава впечатление за стабилна и луксозна вещ. От фирмата декларират мощност 2х100W на 8Ω и 2х150W на 4Ω. Има опция за мостово свързване на двата канала. Използваните лампи за входното стъпало на екземпляра, който е при мен, са Е88СС. Докато го инсталирах забелязах, че са поставени крачета Soundcare, за това не се наложи да ползвам от моите, които ползвам задължително под всякаква техника. Цената на усилвателя, който беше в нас е 3500€, но може да варира в зависимост от използваните компоненти и финиша.

Слушах само през RCA входовете. Опитах балансираните с моите Van den Hul The Second XLR, но на първите няколко песни усетих изтъняване на баса и по-кресливи среди, но реших да не чакам звука да улегне, върнах се към небалансираните кабели и до края слушах само на тях.

myhifi hypohybrid ab100 3

 

На Hypohibrid AB100 му трябва около час да стои включен, а след това още 10-ина минути с музика, за да достигне пълния потенциал на звука.

Още в първите минути заличиха впечатлението за стегнат и неконтрастен звук, което имах. Гласът му в нас беше всичко друго, но не и стегнат. Не знам дали и колко време беше свирила машината, която взех, но през първите две седмици забелязах големи промени в различни аспекти. През началните дни басът ми беше в повече и леко хлабав, и се наложи да запуша по един от портовете на моите PSB Synchrony One. Първите дни ме заливаше енергичен басов звук със стабилни инструменти и някаква мекота във високите. Неусетно този доста плътен характер изчезна и в един момент усетих, че е време да махна тапите от портовете. Тогава започна истинското слушане.

myhifi hypohybrid ab100

myhifi hypohybrid ab100 1

 

Звук

Първото впечатление, което прави един разсвирен и загрят Hypohybrid е за дълбока и прозрачна сцена с фокусирани, добре разделени инструменти и жива атака на звука по всички честоти. Може би и лек акцент върху високите среди.

Тембралните способности. Не е интересно да започна с обяснение колко живо се чува джаз и класика. Любопитно ми стана, когато пуснах Kruder&Dorfmeister, “The K&D Sessions”, албум, който слушам от излизането му през 1997г. и съм го слушал на всякакви апаратури. Чак сега обаче в него се появиха добре записани акустични инструменти. На фона на синтетиката се отделиха реалистични китари, ударни инструменти и живи гласове. Музиката стана по-раздвижена от минималистичния звук, който съм свикнал с този албум. Същото чух в “Heligoland” на Massive Attack. Без да се нарушава музикалната идея на тази електроника да звучи тежко, всеки акустичен звук беше с ясен тембър, отзвучаванията на барабани, китари и чинели, леки докосвания по бонгоси се открояват на фона на синтетичните звуци.

Атаката по всички честоти е впечатляваща. До момента вкъщи не бях чул музиката да стои толкова категорично, интрументи от всякакъв тип – големи и малки ударни, духови, струнни, влизат осезателно, „твърдо”, с чувство за физическо присъствие. Когато говоря за атака се сещам за Симфонии № 9 и 3 на Шостакович (Wiener Symphoniker § Eliahu Inbal). Шостакович си позволява да е голям дивак и в определени моменти оркестърът удряше така свирепо, че се изненадах от способността на колоните ми да бъдат толкова агресивни. Ушите и тялото се мамят, че седиш в залата и то в непосредствена близост до музикантите. Мислех, че такива изпълнения са привилегия само на колони за $$$$$$, оказа се, че правилната комбинация от компоненти и запис е решаваща. Подобно преживяване съм имал само веднъж с Estelon XT, комбинирани с незнайна електроника и незнайна музика, които ми оставиха спомена за най-мощното оркестрово изпълнение, което съм чувал извън зала. Е сега се повтори нещо подобно и то вкъщи. Друг заслужаващ внимание момент е барабанното соло в „I Think of You” от албума на Myriam Alter “If”. Винаги приемам с подозрение напудрените записи на Enja Records, но тук просто вкараха един комплект барабани в стаята и се получи  нещо разтърсващо в буквалния смисъл на думата. Стаята се разтресе от истински барабани до най-малките детайли, ударите на мъхестата топка по големия барабан, трептенето на мембраните, затихването...

Микродинамика. Този термин до сега не го бях използвал, защото не ми се беше налагало. Сега дойде естествено с възможността да се доловят най-малките амплитуди в гласовете на инструментите. Независимо дали слушам ECM-ско джаз-трио или Берлинската филхармония, инструментите са ясни и трептящи, способен си да ги различиш всеки момент на фона на останалото.

Hypohybrid AB100 и симфонична музика. Понеже имах късмета да имам в нас още 3 усилвателя по същото време, можах да сравня как се справя с най-трудния жанр. Основните разлики с другите усилватели – по-прозрачна и дълбока сцена. Способност да се дефинират инструментите, чувство за отсъствие на апаратура в стаята. Всяка уредба си има „свои” записи, всяко върховно музикално преживяване е резултат от подходящо съчетание на компоненти и запис. Няма универсални записи, както няма и универсални компоненти. Е, записът на мойта система с Hypohybrid-a в нея е Sibelius, Symphonies #1&4, Minnesota Orchestra на Osmo Vanska (24bit/96kHz). Техниката и стаята изчезват в усещането за обема на залата. Контрастите са невероятни, нежния глас на флейтите в контраст с острото тромпетно тръбене, тътен на барабани, който се улавя по-скоро с тялото, деликатно включване на цигулки. Точно с този запис за първи път обърнах внимание колко нюансирани могат да бъдат тихите звуци.

Интересно ми беше, че чух някои познати композиции по нов начин. Sade, “Long Hard Road”, e песен, която обичам, но се бях примирил с особения запис на акустичната китара. Сега за първи път я чух като истинска китара. Подобен проблем имам с гъгненето на китарата в “Without You” на Ayo. Сега и тя беше по-чиста, отколкото я познавам. В „Compulsion” на Martin L. Gore за първи път обърнах внимание, че има и втори глас. След това го пробвах и с други усилватели, чува се, но е маскиран в общия ансамбъл. Любимото ми изпълнение на 4-те годишни времена, на Gil Shaham и Orpheus Chamber Orchеstra, запис, който до сега чувах с лека грубост във високите среди, с Hypohybrid-a беше по-неутрален, разслои се в дълбочина, а соло цигулката изпъкна и оживя. Трябва да отбележа, че цигулките с Hypohybrid-a имат  доста романтична окраска, чува се едно разтежение нагоре, което го няма нито с другите усилватели, нито когато слушам на слушалки. Може би тук лампите си пеят своята песен.

По отношение на баса Hypohybrid се справя добре, но има какво да се желае. Стегнат е, но не чух релефа, който даваше Perreaux Audiant 80i например. Особено вечер, когато населението на моя огромен блок се прибере и включи печки и телевизори, качеството на баса, а и общо на звука, падаше. В сравнение с другите усилватели вкъщи, този като че ли се влияе повече от колебанията  в качеството на тока.

По отношение на среди е трудно да анализирам, защото тези триизмерност и прозрачност не предразполагат към анализ. Мисля, че няма какво да се желае повече. С женски джазови вокали не усетих такава интимност и присъствие, каквито показваше Aspen Soraya, което е странно, защото иначе съм много впечатлен от тембралните способности на Hypohybrid-a. За високите среди вече споменах, долавям  лек акцент там, който понякога дава рязкост на инструменти, които се борят в тая област. Понеже напоследък съм на вълна “Tosca”, в старите им албуми, „Dehli” 2 и “Opera” синтетичните чинели солираха в доста песни. Не съм си играл да сменявам кабели, но подозирам, че моите AudioQuest Yukon допринасят за това и не са идеалния партньор на тоя усилвател.

Високите при Hypohybrid бяха повече от тези на другите усилватели, особено доловимо при цигулкови изпълнения и някои електронни парчета, но са напълно естествени, няма и следа от грапавост или изкуствено звучене.

Опитах Hypohybrid AB100 с малките колонки, Duevel Planets, само за 2-3 песни. Ушевадно несъответствие между възможностите на колони и усилвател. Нямаше смисъл да го спъвам с тях и за това слушах само с PSB Synchrnony One.

myhifi hypohybrid ab100 5

 

Спрямо други усилватели.

По времето, когато ми гостуваше Hypohybrid AB100, в нас имах на разположение Job 225 ($1699), Aspen Soraya CB105 (4830AUD) и Harman/Kardon HK990 (2950лв.).

Нещата стояха така: от едната страна Hypohybrid-a, от другата останалите. Най-общо Hypohybrid-a беше по-прозрачен, с по триизмерна сцена, а интрументите свиреха с повече енергия. Просто по-естествена музика. Симфоничната музика с останалите усилватели звучеше по-плоско, неконтрастно и с не толкова добре обособени инструменти. Многократно сменях усилвателите. По два-три дни въртях само Soraya и Job225, за да им дам възможност да покажат най-доброто от себе си. Е никога не получих онова усещане за изчезване на уредбата, липсваха ми и контрастите.

Aspen Soraya CB105 – дава по-добро чувство за контрол над колоните от Hypohybrid. Ясно оформени звуци, стегнат и дълбок бас. По-изпъкнали ниски среди и изнесена към слушателя сцена. Повече детайл в женските вокали, там този усилвател е страхотен. Но леката мътнота в средите остана през цялото време и особено с класика предимството на българския усилвател беше безспорно.

Job 225: Той даде най-силна заявка за конкуренция на Hypohybrid. Динамичният му размах е по-голям. Симфониите на Шостакович, за които писах по-нагоре, ги свири с повече апломб при силните моменти, макар и не толкова рязко и ударно. Това е по-линейният от двата усилвателя с мойта система. Когато сравняваш едни и същи пасажи усещаш как ниските среди и високият бас на Hypohybrid-а са по-потънали. Например с Job 225 по-добре се усещат реверберациите на залата и отзвучаванията на някои интструменти в one-point записa на Симфония №3 на Шостакович. Дълбочината на сцената също се доближава до тази на Hypohybrid-a, но не е толкова прозрачна, инструментите не са толкова добре обособени, трудно се абстрахираш от присъствието на уредбата докато слушаш музика.

Сравнения с Harman/Kardon HK990 няма смисъл да давам. Честен усилвател, но в нито едно отношение не е предизвикателство за Hypohybrid.

myhifi hypohybrid ab100 7

Hypohybrid AB100 и Job225

 

И накрая:

Hypohybrid AB100 е усилвател с пространствено звучене, отлични трембрални качества, енергия и способност да създаде контрастите в музиката. Неутрален е до толкова, че за целия период на слушане, при всякакви стилове, не усетих акцент върху нито един аспект на звука, нито доминираща честотна област.

Аз съм търсач на недостатъци и лесно намирам храна за критикарство. И този случай се постарах доста, но освен забележките за баса и подозрението за наситеност във високите среди, нямам оплаквания. Не ме интересуват спецификациите на един компонент. Ако има отклонения, те не могат да се крият дълго време, рано или късно идва момента/песента, които ти казват, че нещо не е наред. Hypohybrid издържа всички изпитания блестящо.

myhifi hypohybrid ab100 4

 

Оборудването:

Компютърен транспорт с Windows 8.1, единствена инсталирана програма Jriver MC18, оптимизиран с Fidelizer 6.4

Кабел към дака: firewire AudioQuest Cinnamon 1.5m

източник: Weiss DAC202U

аналогови интерконекти: AudioQuest Yukon RCA (1.2m)

усилватели: Job 225, Aspen Soraya CB105, Harman/Kardon HK990, Hypohybrid AB100

колонни кабели: сребърни едножилни Silvy Cable(2m)

колони: PSB Synchrony One и омниполярни Duevel Planets

 

 

Част от албумите (EAC ripped lossless files):

Martin L. Gore – “Counterfeit”

Muse, “The Resistance”

Sibelius, Violin Concerto in D-minor, Gil Shaham & Philharmonia Orchestra (Giuseppe Sinopoli)

Sibelius, Violin Concerto in D-minor, Jascha Heifetz & New Symphony Prchestra of London (Sir Malcolm Sargent)

Sibelius, Symphonies 1&4, Minnesota Orchestra, Osmo Vanska (24bit/96khz)

Shostakovich, Symphonies 9&3, Wiener Symphoniker, Eliahu Inbal

Милчо Левиев, “Bulgarian Piano Blues”

Dusko Goikovich, “Samba Tzigane”

Melody Gardot, “Some Lessons”, “My One and Only Thrill”

Diana Krall “Love Scenes” (24bit/96kHz), “The Girl in the Other Room”

Sade, “Soldier of Love”

Ulrich Drechsler&Tord Gustavsen, “Humans&Places”

Pet Shop Boys, “Introspective”, “1986-1988 Further Listening”

Kruder&Dorfmeister, “The K&D Sessions”

Tosca – всички албуми

Balkansky, “Orenda”, “Kuker”

Slayer “Reign In Blood”

Sepultura “Arise”

 

Ю.Юнишев