Hi-Fi БАЗАР

banner myhifi ads

Анкета
Давате ли пари за музика?
Давате ли пари за музика?
Трябва да изберете поне един отговор!

Arcam rPAC

IMG 7581

 

Arcam rPAC (350лв.) е USB дак, представен от фирмата през 2015г. Представлява черна кутия с размери 100х62х20мм и тегло 300гр. Има един USB вход, чифт RCA изходи, един 3.5мм изход за слушалков стерео жак и две хромирани копчета за регулиране на нивото на слушалковия изход, но не и на RCA изходите. Има индикатор, който свети червено, когато дакът в ключен към компютър и зелено, ако просвирва музика. На фона на други подобни джаджи създава впечатление за добре изработено устройство, доста по-тежко от очакваното. Може би най-стабилно изглеждащият USB дак в този клас, който ми е попадал.

Захранването става от USB кабела, няма опция за отделно външно захранване. Използва асинхронен XMOS USB приемник, a конверсията от цифров в аналогов сигнал се прави от TI PCM5102. Просвирва РСМ файлове с максимална резолюция 24bit/96kHz. Изходното напрежение на дака е 2.15Vrms, а изходната мощност на слушалковия изход е 138mW.

EDD 3323

 

Постановка

Нямам десктоп система с колони, а да слушам подобен дак на колонната ми система, където постоянен източник е Weiss DAC202U, щеше да доведе до неадекватни впечатления, за това реших да слушам от лаптопа през усилвател Violectric HPA V200 и слушалки Sennheiser HD518. Освен това слушалките дават предимството да се оцени качеството на баса на източника, нещо, което няма как да стане с малки монитори или букшелф колони.

V200 е най-обективният слушалков усилвател, който съм чувал до  момента. Няма доловими звукови особености, достатъчно прозрачен е за да предава най-фините нюанси в звука на всеки източник.

HD518 са слушалки, чийто тонален баланс е изтеглен към ниските, имат леко уплътняване в средите, но са способни да пресъздадат особеностите на звука добре.

Ползвах обикновен, компютърен USB кабел. Не виждам смисъл на дак за 350лв. да слагам USB кабел, който струва повече от него. По същата причина като аналогови интерконекти ползвах Eagle Cable Condor MC3.1.

IMG 7593

 

 

rPAC като дак

Никога не подхождам към нова техника с критично слушане, започвам с неангажираща музика, най-често като фон докато върша нещо друго докато свикна със звука. С rPAC започнах с позната музика от Spotify – албумът “It’s Not Me, It’s You” на Lily Allen. Веднага разбрах, че трябва да сменя слушалките. Това, което чух, беше линеен, гладък, триизмерен звук, който трябва да бъде разглеждан с нещо по-прецизно от Sennheiser HD518, за това ги смених с Audeze LCD-2 и заслушах докато чаках дакчето и усилвателя да загреят. Към средата на албума реших, че дакчето е толкова способно, че не заслужава да го храня с мр3-ки от интернет и пуснах същия албум, но на lossless флакове в JRiver MC18. Отлично разделение на инструментите, сибилантният вокал и ярките високи се чувахa точно както знам, че трябва, без излишно омекотяване, но и без преекспониране. След това пуснах Shubert, Piano Sonata in A major, D959 на Alfred Brendel, не особено добър запис, но го изслушах до край. Прозрачна сцена, пианото леко дистанцирано, с фокусирани и ясни тонове, отзвучаванията ясни. Първата вечер слушах разнообразна музика от интернет, но rPAC го спъва lossy музиката на Spotify и youtube, разликите в качеството бяха очевидни. През следващите дни реших да не го подценявам с подобни неща и слушах само lossless файлове с JRiver MC18 и Fidelizer на ниво Extremist.

RPAC прави впечатление с прозрачна сцена, триизмерни и добре разделени инструменти. Общият тонален баланс е неутрален, няма превес на ниски, среди или високи. В сравнение с други дакове, които съм слушал се усеща лек завал в най-високите тонове и ниския бас.

Среди: Мисля, че характерната особеност на rPAC са средите. Веднага се чува доброто разделение и добрия фокус на инструментите. Изслушах два пъти концерта на Cornelius Claudio Kreusch в Steinway Hall, New York и от първия до последния миг акордите и отделните тонове се чуваха ясно, релефно, атаката и бързината бяха безупречни, динамиката добра. В „Long Hard Road” на Sade встъпителната китара звучи чисто и естествено, както и включващия се към нея вокал. Вокалите с rPAC са естествени, без да натрапват непотърсени подробности. Просто човешки гласове. В третата части на Концерт №4 в ре-минор на Сибелиус (Gil Shaham, Minnesota Orchestra, Osmo Vanska) се усеща лека липса на резолюция в долните среди. Струнната секция на оркестъра тук не беше толкова детайлна. Същото усетих в „Menina Moca” на Dusko Goykovich, запис, който използвам, за да тествам способностите за сепарация на инструменти. И тук китарите и ударните в ниските среди губеха индивидуалност. Но като цяло това са подробности, които се долавят при вслушване и мисля, че ако човек няма база за сравнение никога не би ги определил като проблем.

Бас: Басът на rPAC е контролиран и с добър релеф. Мисля, че е по-малко, и не толкова ударен, колкото трябва. В наситени с ниски честоти парчета като “Splitting The Atom” на Massive Attack, „Gone” на Kruder&Dorfmeister, “Always on my mind/In My House” на Pet Shop Boys се получава центриране на звука във високия бас и средите, които правят песните слушаеми, но без въздействието на баса. Долавя се и липса на и разтежение към най-ниските честоти. При акустичните басови инструменти като барабаните в „Sax Pax For a Sax”, албумът на Moondog или контрабасът в „Temptation” на Diana Krall се усеща някаква „сухота”, недостатъчна оформеност. Все пак тези подробности в никакъв случай не означават, че rPAC звучи тънко и без бас. Става въпрос за особеност на иначе добрия тонален баланс.

Високи: Високите са гладки, няма грапавост. Докато слушах с различни слушалки се чуваха особеностите на самите слушалки по отношение на високите и никъде не се получи преекспониране нито към прекалено грапави, нито към прекалено липсващи високи. Някъде над 9kHz може да има леко потъване, защото в някои записи не чувах познати подробности. Цигулките на Берлинската филхармония на Караян в Canon and Gigue in D-major на Pechelbel, соло цигулката на Gil Shaham в Концерт за цигулка в ре-минор на СИбелиус се чуваха звучно, с добър тембър.

Динамичните способности на rPAC са добри, не усетих стягане нито при симфонична музика, нито при изпълнения на пиано.

 

Сравнения с други дакове

Докато слушах rPAC имах на разположение българския ThauLab Varna III (165лв.) и Weiss DAC202U (7200лв.)

По отношение на Varna III: Много ми се искаше наполовина по-евтината българска машина да тресне в земята англичанина и аз да ревна гороломно „Утрепа го!”, ама не стана така. rPac свири по-триизмерно, с по-добра сепарация, по-оформен бас. Varna III обаче обаче има малко повече бас и е по-отворен във високите, което подхождаше добре на постановката, в която слушах.

IMG 7550

По отношение на Weiss DAC202U: Вероятно защото е 20 пъти по-скъп вайсът предава по-добре тембъра на инструменти и гласове, самите те са по-фокусирани, имат по-добра атака, по-ударни ниски, най-ниският бас плюс високите присъстват и... няма да изреждам повече. Добре е да правим подобни неравностойни сравнения, за да не изпадаме в заблуди. Иначе рискуваме да потънем в блажено неведение . Все пак като фокус и триизмерност в средите rPAC има способности, които го нареждат сред аудиофилските машини, т.е. с него може да се кефиш на звук.

rPAC като дак и слушалков усилвател

Размерът има значение. Дали е поставен вход за 3.5мм жак, използван предимно при слушалки за мобилни нужди или за 6.3мм., стандарт при повечето аудиофилски слушалки, е показателен за  това дали създателите търсят максимума от слушалковия усилвател. В случая имаме 3.5мм вход.

Мисля, че този дак заслужава повече от слушалковия усилвател, който са му сложили. Когато прехвърлих Audeze LCD-2 от Violectric HPA V200 към дупката на rPAC, веднага се усети, че звукът е по-рехав, липсва плътност в средите и високия бас. Цигулките в Canon and Gigue in D-minor на Pechelbel изгубиха цвят, в „Anything to Say You’re Mine” гласът на Etta James стана по-креслив и изпъкна силно на фона на музиката. Поп парчета като “Domino Dancing” на Pet Shop Boys се чуват балансирано, но липсва въздействие и релеф в ниските. Очевидно слушалковият усилвател се затрудняваше с Audeze LCD-2 за това опитах със Sennheiser HD518, които са по-чувствителни (108db срещу 91db). С тях се получи добра комбинация. С различни парчета на Parov Stelar от Spotify получавам необходимото количество и качество бас, но тембъра на вокалите не беше така добър. Без проблем изслушах доста песни на Front 242 и Rob Zombie в Spotify, явно с чувствителни слушалки вграденият усилвател се справя сносно. С AKG K701, подобно на ортодинамичните LCD-2, отново нямаше енергия в звука. Всичко си е там, но няма атака и плътност.

Kогато включих AKG K701 във Violectric HPA V200 се получи магическа комбинация за класика. Въпреки че нямах гладкостта на високите и детайла в средите на LCD-2, динамиката на К701 изкарва всяка капка емоция от музиката. Страхотно меломанско преживяване е системата rPAC+Violectric HPA V200+AKG K701.

Сравних rPAC като дак+слушалков усилвател с още две комбинирани устройства: Violectric HPA V200 (PCM2702 USB приемник) с неговия вграден дак и Fiio E17 Alpen (USB приемник TE7022, дак Wolfson WM8740). И двете имаха по-плътен звук и по-ударен бас.

Fiio E17 дава впечатление за оцветени ниски среди и не толкова чисти високи, но звукът е по-енергичен, инструментите са по-добре оформени. Определено предпочетох него като устройство „2 в 1”.

Не можах да направя директно сравнение с AudioQuest Dragonfly 1.2, но си спомням, че той не се затрудняваше да захранва нито едни слушалки за разлика от rPAC. Според спецификациите DragonFly 1.2 дава 125mW/32Ω, а при аркама не е посочено за какъв импеданс са тези 138mW на слушалковия усилвател.

Мисля, че ако държите да слушате rPAC като дак+слушалков усилвател, е добре да го комбинирате със слушалки, които са достатъчно наситени в среди и ниски.

IMG 7606

 

Обобщение

Arcam rPAC е дак с прозрачна сцена, гладък звук и способност да създаде триизмерни и добре разделени инструменти. Любителите на бас трябва да имат предвид липсата на количество и енергия в ниските, но извън това дакът има неутрално звучене, без акцент в определена област на звуковия диапазон. Тези особености го правят подходящ за всякаква музика, включително взискателните към апаратурата джаз и класика. Слушалковият изход на rPAC става предимно за чувствителни слушалки и ако искате да чуете пълния потенциал на дака трябва да се слуша с по-качествен усилвател. Според мен Arcam rDAC е съществен ъпгрейд над вградената звукова карта на повечето компютри.

Ю.Александров 

IMG 7602

IMG 7585

IMG 7591

IMG 7571