Hi-Fi БАЗАР

banner myhifi ads

Анкета
Kаква музика слушате?
Kаква музика слушате?
Трябва да изберете поне един отговор!

Fiio E10K - дак/слушалков усилвател

 

Fiio E10K 10

 

FiiO Е10К е втора версия на доста популярно всичко-в-едно устройство. На пръв поглед непретенциозно, симпатично малко, черно усилвателче, което се захранва изцяло от УСБ (и няма възможност да използва външно захранване). И докато сме на негативна вълна, трябва да се отбележи, че усилвателчето има абсолютно ненужно копче за Gain и свети много ярко синьо. Ако е на нивото на очите ми гледам да го покрия с нещо за да не ме разконцентрира докато слушам.

Fiio E10K 6

Характеристики:

Максимална сила: 200 мВ (при 32 ома и 1 % изкривяване)

Максимален семпъл рейт: 24 бита/ 96 килохерца

Отношение сигнал/шум: над 105 децибела

Честотна характеристика: 20 – 20 0000 Херца

Препоръчителен импеданс на слушалките: 16-150 Ома

Размери (ВхШхД гледано откъм предния панел): 21.0 х 49.1 х 79.0 мм

 

В комплекта на устройството влизат метална кутия, книжка (безполезна) и micro USB кабел със съмнително качество.

Предвид цената на устройството, ще спомена някои директни сравнение с техника, струваща в пъти повече от самото устройство, като целта е да имаме репер.

Основната му функция всъщност е и подсказана от функционалния дизайн – 3.5 мм слушалков изход отпред, копче за повдигане на ниските честоти (бас бууст, чУек!) и потенциометър за усилване.

На задния панел имаме изход „Line Out” (който м/у другото е на по-малко от стандартните 2 волта), SPDIF изход (коаксиален), бутона за гейн, който по подразбиране е във позиция L за нисък (и така трябва да остане).

Разликите със стария модел FiiО E10:

USB входа вече е Micro USB (подобно на повечето телефони), а не както стария Mini USB

Подсветката на потенциометъра има нов дизайн и свети по-силно (а това дразни)

Копчето за бас бууст се включва хоризонтално, при стария модел е вертикално

Копчето за гейн е изместено на задния панел(УРА!), при стария модел е отдолу

Надписът Olympus 2 е преместен отдолу

Със закачени слушалки 38 Ома (Shure SRH940), консумацията на FiiO E10K от USB порта е 350 милиампера – нещо което хората търсещи мобилно устройство трябва да знаят.

 

Слушалките с които тествах:

Philips Fidelio M1 (300 лв в България, 75$ извън България)

JBL J55a (130 лв)

Shure SRH940 (600 лв)

Audiotechnica ATH-A900x (600+ лв)

Audiotechnica ATH-M50s (400 лв, 110 $ извън България)

 

С какво сравнявах малките усилвателчета:

DAC Denon DA-500 (PCM 1702), захранен по SPDIF от въпросните усилватели

Audiotour Enigma DIY лампов усилвател

Кабели: Blue Jeans Audio RCA кабели (небалансирани), Blue Jeans Digital RCA коаксиален кабел

 

Музика:

AC/DC – Thunderstruck (FLAC)

Art Pepper – Red Pepper Blues (FLAC)

Lou Donaldson – Blues Walk (FLAC)

Re:Jazz – All I Need (Album: Point of View)

Daft Punk – Aerodynamic (Album: Discovery)

Mark Knight – Downpipe Dub Mix (MP3 320 kbps, Spotify)

Zhu – Faded (YouTube уж HD)

Предвид ценовата категория (199 лв с ДДС и гаранция) го поставям в типичната установка на потенциалния слушател. Музика от незнаен източник, включително YouTube, Spotify… Слушалки които определено не струват повече от самото устройство. Но в дяволът е в сравненията, затова съм наредил и доста некомпресирана музика.

Мисля, че повечето хора който ще слушат това устройство, едва ли ще имат висококачествени формати (96/24) затова не съм се и фокусирал да слушам такива. Да, ФииО-то го поддържа, но реално не успях да уловя разлики между файл с висока резолюция 96/24 и 44.1/16– просто устройството (и старата и новата версия) не притежава резолюцията, нужна за да се усети разлика. А такава в действителност има.

Fiio E10K 7

FiiO E10K като слушалков усилвател:

Малкият китаец прави впечатление от първата минута. Определено е настроен да се хареса на слушателя, мек и благ звук, всепрощаващ характер, успява да захрани по-лесните за подкарване слушалки. В комбинация със Philips Fidelio са страхотна комбина. Динамиката е на ниво, усещането което предава от музиката също. Това на първо четене.

Час по-късно все още с Филипса, продължавам да слушам всякаква музика и да се кефя буквално на всичко, което пускам. Записи които принципно са не-толкова-добри ми харесват, слушам всяка следваща песен от YouTube с удоволствие, използвам все по-често и смело режима discover на Spotify. Просто не се притеснявам да пусна каквото и да е. Толкова е добър.

Слагам JBL J55a – евтини портативни слушалки с много приповдигнат бас. Сравнение със вградена саунд карта е неизбежно – разликите са малко, но ясно уловими. По-стегнат бас (и още повече от много в тази комбинация), по ясни среди, нещо като „сцена“ почва да се прокрадва покрай грохота в ниския регистър. Безапелационно подобрение по всички показатели.

Но после сменям слушалките и свалям розовите очила…

Слагам Audiotechnica ATH-A900x – впечатленията ми се затвърждават, но усещам лек дисбаланс – високите леко потъват, средите изпъкват ненужно много напред, баса почва да бумти, въобще онзи баланс, който намирам във А900 изчезва. Почвам да пробирам записите които имам, а усмивката ми леееко изчезва.

Следващите в списъка Audiotechnica ATH-M50s – ситуацията също не е благоприятна за братята от далечния изток и тяхното изделие. Лесните за подкарване японски слушалки са за жалост безкомпромисни към нискокачествени източници и показват всички недостатъци на това изделие. Няма сцена, фокуса във бас-а определено е илюзорно понятие, всичко се събира вътре в главата на слушащия – все характеристики на нискокачествен компонент. При по-внимателно слушане отново се усеща същият „фокус“ – лек завал във високите честоти, повдигане на бас-а и пик създаващ впечатлението за ефирност във средите. Така или иначе М50 не са хапка за всяка уста и не бих препоръчал да се комбинират със точно този усилвател.

С по-трудните за подкарване слушалки, като Shure SRH940 веднага се усеща колебание в контрола – малкият китаец не умее да контролира сложни пасажи, многото инструменти във фона на висококачествени записи се губят при доминиращ инструмент на преден план. Особено в записа на Lou Donaldson – просто какафонията е пълна и удоволствието от този иначе много добър запис се замества изцяло с негодувание (или поне при мен е така). Признавам, че повече от 10 минути аналитично слушане не успях да издържа, да не говорим за дълги сесии. Китайчето определено не може да се справи със безкомпромисно точните Шур-ове.

FiiO E10K като усилвател:

Свързан директно от изхода „Line Out” на задната част към 10 пъти по-скъпият лампов усилвател, E10K показва няколко неща:

Крайното стъпало на FiiO не е лошо

DAC-а на FiiO е това което куца, а може и да е цифровият интерфейс (което всъщност не е, защото е много по-добре от предишната версия, но затова по-късно)

Определено не бих препоръчал да се ползва това устройство като дак – просто не е мислено (а и не звучи никак добре) като USB DAC. Най-малкото което е със 3.5 милиметровата букса на задния панел от FiiO ни казват – да се използва само с десктоп тонколонки. Fair enough.

Сравнен със FiiO E10 (старата версия) - генерално

С евтини слушалки, новият модел е много по-балансиран и спокоен. Но минем ли едно ниво слушалки нагоре, започват да лъсват лека полека недостатъците и „тунинга“ от Китай. Ако човек слуша нормални или леко глухи (дарк) слушалки, ще си помисли че старата версия е много по-агресивна, плоска, оцветена, което си е така. Но и новата не е много по-далеч. Разликите са главно във цифровият интерфейс, който е доста по-добър при новата версия. А като обща звукова картина – имат лек пад във високите, за да направят звука по-„слушаем“, повдигане на средата около 1500 херца за да създадат илюзията за по-бистро отработване на детайлите и повдигане под 150 херца – за да се хареса на хората търсещи звук „като-на-биитс“. Което само по себе си не е лошо, но за мен не е добро. И двете версии не могат да се справят със една наистина трудна за подкарване слушалка като SRH 940. Много лесно се разкрещяват, нямат фокус във ниските и въпреки че и двата усилвателя имат леко повдигане под 150 херца (а-ла Beats) създават впечатлението за липса на бас. А всъщност липсва контрол във ниския регистър, не количество… Daft punk звучат като през тръба, AC/DC все едно не са настроили китарите, а Mark Knight е използвал грешните семплъри за бас.

Като SPDIF източник

За този тест използвах само 2 чифта слушалки - Audiotechnica ATH-A900x и Shure SRH940. Тук има значително подобрение на новият модел спрямо стария, въпреки да липсва каквато и да е информация по темата на сайта на FiiO.

Резолюцията на системата се подобрява 2 идеи когато се използва новата версия на FiiO като USB-to-SPDIF конвертер. Това е особено ясно чуваемо със Shure SRH940. Отработването на сложни пасажи става по-безпроблемно, сцената се отваря. Локализацията става много по-безпроблемна, наистина ако има един безспорно подобрен аспект между старата и новата версия, то това е цифровата част (или USB приемника – това никога няма да го разберем).

Заключение:

И може ли в крайна сметка едно устройство „всичко-в-едно“ да задоволи изискванията на всеки от нас? Със сигурност не. Дали ще открием аудио нирвана за 199 лв, зависи изцяло от нас самите. Някой успяват да го направят със моно говорителче вързано по Bluetooth, други се лутат между няколко различни 5 цифрени източници и не могат да се задоволят. Това което със сигурност мога да кажа е ,че FiiO E10K е стъпка в правилната посока, макар и да идва от далечния изток. С една версия на устройството китайците са изминали доста път в правилната насока, но все още имат да извървят не малко.

Дали бих го препоръчал на хора слушащи от вградената си звукова платка? Абсолютно. Е10К е пръва стъпка в света на аудиофила, дори и да не си дава сметка слушателя. Бих го препоръчал и на хора които много пътуват, защото за 79 грама това нещо свири доста добре. Ако трябва да му дам оценка според звука то тя би била среден, но предвид цената на устройството (199 лв с ДДС) съм по благосклонен за добър.

 

С.Върляков

снимки: интернет

 

Fiio E10K 8

Fiio E10K 9

Fiio E10K 2

Fiio E10K 5

Fiio E10K 4