Hi-Fi БАЗАР

banner myhifi ads

Анкета
Чувате ли промяна на звука при смяна на кабели в аудио-системата?
Чувате ли промяна на звука при смяна на кабели в аудио-системата?
Трябва да изберете поне един отговор!

Интегриран усилвател Minihybrid AB40

myhifi.org Minihybrid AB40 1

 

Minihybrid AB40 е интегриран усилвател на българската фирма ЕОС електроникс. Съдържа хибридна лампово-транзисторна схема без отрицателна обратна връзка като декларирана мощност е 2х60W на 4Ω и 2х40W на 8Ω. Усилването става с 24 стъпкова галета, а отзад имате възможност да свържете до 4 аналогови източника чрез RCA кабели.

Предлага се възможност за допълнително монтиране на RIAA коректор с дискретна топология клас А без обратна връзка, като има избор от  два варианта за него. Има опция и за вграждане на модул с дак (отново в два варианта) на основата на чипа PCM1794 с токов конвертор и буфер, отново с напълно дискретна топология в клас А без обратна връзка, който приема до 24bit/192kHz сигнал през USB и до 24bit/96kHz през SPDIF.

Размерите на Minihybrid са 450х400х140мм при тегло 15кг. Изработката е отлична. На предния панел между две плоскости от палисандрово дърво се намира контролната секция, от където включвате и изключвате усилвателя, избирате входовете и контролирате нивото. И този усилвател на ЕОС електроникс е снабден с виброизолиращи крачета Soundcare и не се наложи да използвам моите.

Версията, която беше в нас не беше снабдена с фоно стъпало и дак, и цената му в този основен вариант е 2000лв.

Minihybrid AB40 е по-малкият брат на Hypohybrid AB100 – освен общи родители двата имат и голяма физическа и звукова прилика. Само дето единият е роден първи, по-едър e и с по-„мускулест” звук.

Както големият Hypohabrid AB100, така и Minihybrid AB40 имат възможност да бъдат предложени във вариант Ultimate, с компоненти от по-висок клас като медни кондензатори, подбрани лампи на Telefunken, Siemens, Philips и други.

myhifi.org Minihybrid AB40 6

 

Звук

Може би най-трудният за описване усилвател, който ми е попадал. Прекарах с него над 100 часа и все още не мога да избистря мнение и да разделя нещата на две – от една страна кои са обективните „факти” за характера му и от друга кое в звука е резултат от неподходящо партньорство с конкретните източници и колони.

Minihybrid не е универсален усилвател. Имаше късмет да попадне на моите PSB Synchrony One, с които не се разбираше в някои отношения и същевременно на Duevel Planets, с които безусловно са чудесни партньори. За това ще опиша нещата в две части.

myhifi.org Minihybrid AB40 9

 

Част първа, Minihybrid и PSB Synchrony One

Неутрален характер, няма превес на някоя звукова област. Ниски, среди и високи са в добър баланс.

Може би най-прозрачният звук, който съм чувал от интегриран усилвател до момента. Инструментите са отлично разделени, фокусирани и локализирани в пространството.

Сцената е широка и дълбока. Дълбочината на сцената мога да я сравня само с тази на Hypohybrid. С фазовите фокуси по записите се справя по-ефектно от другите ми усилватели. На едно парче от ремастерираната версия на “The K&D Sessions” на Kruder&Dorfmeister от 2014г. направи сцена от 180°, а това в моето тясно помещение (около 4 м.) го чувам за първи път.

Една от най-приятните способности на този усилвател е естественият и същевременно детайлен начин по който пресъздава човешките гласове. Имаш чувството, че живият човек е пред теб. През последните години съм насъбрал доста вокална музика и я слушам постоянно, за да усетя, че Minihybrid е много добър тук. Особено записите с висока резолюция звучат удивително истински.

Акустичните инструменти се появяват по подобен начин, както и при Hypohybrid – добре оформени и с звучни. В записи със синтетични и акустични звуци вторите се чуват ясно, и стоят добре различими в ансамбъла. Според мен усилвателят внася допълнителен цвят към тях, но не прекалено. Цигулките например са с по-голямо разтежение нагоре, отколкото биха се чули на живо или с другите усилватели. Пианото също е доста по-звънко, но точно за това изслушах с голям кеф почти целия “Bulgarian Piano Blues” на Милчо Левиев. Кристални тонове от най-ниските до най-високите октави. Другото, което запомних, е 24bit/96kHz запис на пиано сонатите на Бетовен в изпълнение на Artur Pizarro с  резолюцията в акордите и лекотата на отзвучаване в помещението.

Динамиката му е добра. Изслушах Петата симфония на Бетовен (Караян с Берлинската филхармония, издание на Deutsche Grammofon) с огромно удоволствие, а това е доста сериозен тест. Въобще, никъде не ми липсваше размах в симфоничната музика.

Високите са с добро разтежение и без излишен "хай-фи" блясък, но на моменти високите среди ми идваха по-грапави, отколкото съм свикнал. При някои записи с класика струнните секции имат допълнителен детайл, който ги лишава от естествената мекота, която е на живо.

Това, което не ми хареса от комбинацията Minihybrid + PSB Synchrony One, беше липсата на атака във високия бас и ниските среди. Там усилвателят просто кляка и не може да даде необходимата тяга на колоните. Това лишава някои мелодии от ритъм. Изведнъж се оказа, че парчета, които никога не бих казал, че са ритмични, могат да страдат от липса на ритъм. И то не дискотечни парчета, а неща като “Humans&Places” на Ulrich Drechsler, албумите на Tingvall Trio, “Samba Tzigane” на Dusko Goykovich, “Soldier of Love” на Sade, „Lifelines” на A-ha, все музика, в която акцентът не е в ритмичността, но когато е лишена от нея звучи безплътно. Чуваш мелодията, но без акцентите, които дават ударните инструменти или контрабаса. Все едно има потъване в тази област. Попмузика от рода на “Blackout” на Britney Spears, “Delta Machine” на Depeche Mode или “Introspective” на Pet Shop Boys, които имат повече тяга във високия бас, се чуват нормално.

Въпреки добрия тонален баланс Minihybrid нямаше контрол над колоните както Job 225 и NAD375BEE. Чувство за лека нестабилност ме владее през цялото време с него, чувам неувереност при възпроизвеждането на звуците, особено в ниските среди и високия бас. В едни парчета басът е стегнат и бърз, в други се лее хлабаво. Не знам какво да мисля за тази избирателност, но се чудя дали не е свързано с падането на импеданса на тези колони под 3Ω в зоната около 70Hz. „Day After Day” на Cayetano е песен, в която дълбокият електронен бас е непосилен за много колони и усилватели, а тук настана такъв хаос в ниските, какъвто не съм чувал друг път. Басът тотално се изкриви, забумтя, изостана и засвири собствена песен на фона на останалите звуци. Дълго ще го помня и вече тази песен ми става тестова за възможностите на усилвателите да контролират ниските.

myhifi.org Minihybrid AB40 5

 

Част втора, Minihybrid и Duevel Planets mk2

Повечето хора не могат да възприемат сериозно Duevel Planets. Теоретично имат основания. Не са висок клас колони, направени са от ПДЧ (да, има леко кутиен звук), но най-големият им „грях” е, че са омниполярни. Малко аудиофили приемат омниполярната концепция преди да чуят.  Акустиката на омниполярните озвучителни тела е terra incognita за всички, включително за тези, които ги конструират. Единственият безусловен довод в нейна полза са... ушите. Преди да купя моите взех един демо чифт и го слушах няколко седмици вкъщи. Не устоях да не поръчам. Сега мисля, че в ценовия клас около 2000лв. на пазара се предлагат малко колони с по-естествен глас. Кохерентен звук в целия спектър, съчетан с добър детайл и сцена резултират в едно общо натурално звучене. Тоналният им баланс е равен и мога да разчитам на обективност при прослушване на компоненти. Относно способността им да пресъздадат триизмерно музиката и локализацията на инструментите мисля че са наравно с много по-скъпи колони. Това отклонение ми беше необходимо, за да обясня, че става въпрос за коректни колони и да се възприемат думите, които ще кажа по отношение на комбинацията на Minihybrid с екзотичните Duevel Planets.

Въпреки че Duevel Planets имат по-ниска чувствителност от PSB Synchrony One (85db срещу 90db), те бяха по-добрият партньор на Minihybrid AB40. Към прозрачността и тембралните способности се прибави високият бас, който тук беше достатъчен като количество и качество, и всички ония записи, които чувах неритмично, с Duevel Planets свиреха с необходимата ударност, усещаше се, че усилвателят „изпълва” тези колони.

Високите с тях бяха гладки и никъде нямаше грапавост, както с някои записи и другите колони.

Естествено резолюцията на duevel-ите  не е като на PSB Synchrony One и не усетих фините нюанси в средите по същия начин, но мисля, че Minihybrid-ът докара тези колони до лимита им откъм качество и сила.

На други места съм споменавал, че е трудно да изкараш динамичен размах на Duevel Planets. Всъщност това ми е основното оплакване от тях. Сега изслушах целия Първи концерт за цигулка ма Макс Брух в изпълнението на Яша Хейфец и Нов лондонски симфоничен оркестър и останах доволен от въздействието на силните моменти в оркестъра.

Minihybrid и Duevel Planets се оказаха отлична комбинация, с която слушах всякакви стилове без проблем и неочаквано ме накара да възприема усилвателя по друг начин.

 

Сравнения с други усилватели

В сравнение с NAD 375BEE (2500лв.) Minihybrid е по-отворен във високите, отвучаването на инструментите и усещането за помещението, в което се свири, са по-ясни. Акустичните инструменти и вокалите са по-ярки на фона на останалата музика. Сцената е по-голяма и по-прозрачна. NAD 375BEE има по-добър контрол над колоните, звуците са добре оформени и „твърди”. В ниските среди и баса има повече резолюция. Прави впечатление на по-енергичния от двата усилвателя.

В сравнение с Job225 (около 3000лв. с ДДС и мито) Minihybrid има по-прозрачна и дълбока сцена, чинели, струнни инструменти и вокали и всичко, което свири във високите среди е по-звучно. Job225, подобно на NAD 375BEE, свири по-стегнато, линейно, с контрол от най-ниския бас до високите.

 

Комбиниране с източници

Пробвах Minihybrid с два източника – даковете Musical Fidelity M1 SDAC и Weiss DAC202U. С първия, който има по-голяма сцена и аналитичен звук, се получи прекрасна комбинация. Това съчетение си го спомням с „Legacy” на David Garrett заради дълбочината на залата, прецизността при пресъздаването на оркестъра и ясните тонове на барабаните в ниските на „Praeludiom and Allegro (in he style of Pugnani)” на Kreisler.

Макар Weiss DAC202U да свири по-плътно, определено харесах Minihybrid с по-студения и прецизен Musical Fidelity M1 SDAC.

 

Обобщение

С двата ми чифта колони Minihybrid AB40 се представи по различен начин.

Не можа да даде ритъм и контрол на PSB Synchrony One, с тях се налагаше да подбирам музиката, която пускам. Имах чувството, че не ги владее и не може да откликва достатъчно бързо на глада им за ток в моменти, когато трябва да изсвирят нещо рязко в по-ниските регистри.

Но с Duevel Planets мк2 са прекрасна комбинация във всяко отношение.

Общото при двете постановки беше, че Minihybrid създава триизмерна сцена, добро разделение и характерен тембър на инструментите и вокали, и прозрачност, трудна за други интегрирани усилватели в тоя ценови клас. Препоръчвам любителите на джаз и класика да го чуят, ако им се удаде възможност.

Мисля, че човек трябва да послуша Minihybrid AB40 в собствената си система, за да реши дали това е неговият усилвател.

 

Ю.Александров

 

Оборудване:

Компютърен транспорт с Windows 8.1, Jriver MC18, Fidelizer 7.0 Alpha

Firewire кабел AudioQuest Cinnamon (1.0m), USB кабел Oyaide Neo d+ Class S (2m)

Дак Weiss DAC202U, Musical Fidelity M1 SDAC

CD транспорт Pioneer PD-9300

SPDIF кабел Van den Hul DigiCoupler (1.0m)

Аналогови кабели AudioQuest Yukon RCA (1.5m)

Усилватели: MiniHybrid AB40, Job 225, NAD 375BEE

Колонни кабели Silvy Cable solid core silver, Cardas connectors

Колони PSB Synchrony One, Duevel Planets mk2.

 

myhifi.org Minihybrid AB40 2

myhifi.org Minihybrid AB40 4

myhifi.org Minihybrid AB40 3

myhifi.org Minihybrid AB40 10

myhifi.org Minihybrid AB40 11

myhifi.org Minihybrid AB40 12

myhifi.org Minihybrid AB40 14