Hi-Fi БАЗАР

banner myhifi ads

Анкета
Kаква музика слушате?
Kаква музика слушате?
Трябва да изберете поне един отговор!

CoctailAudio X40 - звук и измервания

myhifi.org coctailaudio x40 measurements 1

Ю.Александров, А.Миланов

 

 

CoctailAudio X40 е музикален сървър, с който можете да слушате музикални файлове във всякакъв формат и резолюция от вградената му памет, локалната мрежа или интернет; да слушате компактдискове и да записвате музика от тях, да правите цифров запис от аналогови носители (плочи, аудио касети, ленти), да слушате или записвате от FM радио върху вградената памет. В България цената е 2299лв.


CoctailAudio X40 е най-амбициозният проект на корейската фирма Novatron, която от няколко години навлезе в Hi-Fi сегмента със серия музикални сървъри под марката CoctailAudio, включваща моделите X10, X12, X30 и X40. Докато по-ниските модели са ориентирани към улесняване на средностатистическия потребител при боравенето му с музикалната колекция и различни стрийминг услуги, X40 атакува любителите на добрия звук, разчитайки на комбинация от многофункционалност и аудиофилски компоненти. За това при представянето му се акцентира върху способността да просвирва DSD64, DSD128, DXD и PCM 32bit/384kHz файлове, и върху използването на Sabre ESS9018K2M за преобразуване на цифровия сигнал в аналогов.

Функции

- Командването на X40 може да става чрез приложеното дистанционно управление или чрез специален интерфейс за Windows, iOS и Android устройства.

- X40 просвирва всякакви музикални файлове от вътрешна памет, USB памет или локалната мрежа.

- Може да променя форматите на записаните файлове.

- Има фоно предусилвател и аналогови входове, които може да се използват за цифровизиране на музика от плочи, касети и ленти с резолюция до 24bit/192kHz.

- Служи като плеър за компактдискове и дискове с компютърни аудио файлове.

- Служи за записване на компактдискове върху вътрешната памет с избрани от потребителя формат и качество.

- Може да прави бекъп на музикалната библиотека.

- Може да записва музика от радио с резолюция до 24bit/192kHz, а записаните файлове да бъдат рязани и редактирани чрез прибавяне на описателна информация за музика и изпълнител. Записът от радио може да е с отложен във времето старт.

- С него може да се ползват различни стрийминг услуги като Qobuz, Simfy или интернет радиа.

- Като част от локална мрежа може да просвирва файлове, базирани върху локални сървъри или други компютри.

- Има вграден FM тунер.

- Може да се правят плейлисти с парчета от различни албуми.

- Има таймер за събуждане, изключване на устройството или за заспиване на харддиска.

myhifi.org coctailaudio x40 measurements 6

 

Подробности на хардуера, дадени от производителя

Sabre ESS9018K2M Reference DAC

XMOS 32bit/500MIPS digital processing unit

5” full color TFT LCD display

Поддържа до 3.5” SATA HDD до 4TB или 2.5” HDD и SSD.

За филтриране на шума от електроческата мрежа се разчита на тороидален трансформатор

Предният панел е от 12мм алуминиева плоча.

Вграденият слушалков усилвател е на базата на чипа на Texas Instruments TPA6102A2

 

Входове

3бр. USB Host; Analog IN (RCA); Phono IN (RCA); Giga Fast Ethernet; SPDIF Coaxial; Toslink; FM Antenna; AUX IN.

Изходи

Analog Out (RCA и XLR); Headphones out (6.3mm стерео жак); Digital Out (SPDIF coaxial, Toslink, AES/EBU), HDMI (само за ползване на външен екран).

Пълни спецификации на CoctailAudio X40 ТУК.

myhifi.org coctailaudio x40 measurements 3

 

CoctailAudio X40 в реалния живот

Изработката на CoctailAudio X40 e отлична. Масивният алуминиев панел с екрана и копчетата изглеждат направени солидно и качествено.
Имам опит с дистанционнo на CoctailAudio от времето, което прекарах с Х12 и сега мнението ми не се промени – лесно за ползване, но претрупано с копчета, които може да не докоснете никога.

Екранът е с добра резолюция и контраст, без проблем чета всички надписи от около три метра разстояние, освен това обичам да ми е шаренко и според мен обложките на албумите изглеждат супер.

Интерфейсът е много интуитивен, което за го прави приятен и лесен за ползване. За няколко минути разучавате логично подреденото меню, след което се действа бързо. Може да ви се е сторило, че функциите на този сървър са плашещо много, но по начина, по който са разделени в няколко главни директории, ще достигате до всяка от тях без много замисляне. Сложен уред, но лесен за ползване.

При пускане софтуерът зарежда за 1.57мин.

Като памет използвах един 128GB SSD диск и няколко флашки с музика.

myhifi.org coctailaudio x40 measurements 4 

 

X40 и компактдисковете

Както казах, една от функциите на този сървър е да просвирва и да записва музика от дискове. Тъй като на звука ще се спра по-подробно в друг раздел, тук ще спомена само, че си поиграх със запис на дискове върху вътрешната памет. Рипването на един диск става за около 7 минути и през това време сървърът не може да прави нищо друго, само чакаш. Може да избираш формата на файла, както и качеството му в случай, че правиш файл с компресия със загуби. Впоследствие можеш да прибавиш данни за изпълнителя, музиката и обложка на албума, която X40 сам сваля от интернет. От дисковете, които опитах с X40, само един, “Viaticum” на E.S.T. се появи в менюто с обложка и имена на парчетата, при другите, въпреки, че са оригинални издания, допълнителните данни за песни и изпълнители не бяха прочетени.

Въпреки декларираните DSD и DXD способности, X40 не разпознава DSD слоя на хибридните CD/SACD дискове, които му пуснах и ги възприемаше само като CDDA. В менюто за запис на диск също няма опция за сваляне на музика от SACD в DSD файл на харддиска.

На много хора сигурно ще им е интересно как се преставят записаните от диск файлове спрямо свирещия диск. Аз свалих два албума – ”Viaticum” на E.S.T. и “Samba Tzigane” на Dusko Goykovich, и двата като WAV файлове. И при двата имаше твърдо превъзходство на записаното върху вътрешната памет – звукът е по-фокусиран, по-прозрачен, с повече детайл и микродинамика. Второто парче на “Samba Tzigane”, “Melodia Santimental” една от любимите ми песни, която съм слушал хиляди пъти, за първи път обърнах внимание, че има ехо към гласа на певицата именно в копието на диска, правено с X40.

myhifi.org coctailaudio x40 measurements 2

 


Командване чрез компютър


Свързването на X40 с Wi-Fi мрежата става лесно чрез менюто. Когато напишете този IP адреса, който получава устройството, в браузъра на компютъра, виждате уеб интерфейса. За разлика от вградения такъв, уеб-базирания интефейс е съвсем опростен, но същевременно труден за боравене, обратното на това, което наричаме „интуитивен”. Ограничен е само до просвирването на песни, останалите функции не могат да се командват от компютъра. Въпреки че се борих доста време, през компютъра не успях да задам на X40 да ми пусне цял албум. Имате два варианта: да пускате песен след песен ръчно или да създавате плейлисти. Вариант да пуснеш албум и да почнеш да си вършиш работата, не съществува. Освен това пускането на песните не става чрез клик върху името, а с натискане на десен клавиш върху една невзрачна иконка вдясно от него и след това избор на „Play” от падащото меню. Защо така?!

За съжаление не можах да пробвам стрийминг възможностите на X40. Софтуерът, с който беше екземпляра в нас, имаше зададени настройки само за Qobuz и Simfy, а единствената музикална стрийминг услуга, достъпна от България, е Spotify.

Полезна функция на X40 е възможността да променяш TAG информацията за албумите и да прибавяш снимки. Когато сървърът е свързан с интернет сам намира обложки по името на албума и ти дава възможност да избереш коя да свалиш.

 

X40 като цифров транспорт

Пробвах трите му цифрови изхода с два дака – Musical Fidelity M1 DAC и Weiss DAC202U

Вече нямам под ръка CoctailAudio X12 за директно сравнение, но спомените ми са, че той не се представи толкова добре колкото X40 като източник на SPDIF сигнал към Musical Fidelity M1 DAC. X40 беше великолепен с М1 – като цифров транспорт звучи по-фокусирано, по-бистро и с повече разтежение във високите, отколкото компютъра ми, свързан с USB кабел. С CoctailAudio X40 и AES/EBU връзка чух Musical Fidelity M1 по-свирещ от когато и да било.
При Weiss DAC202U разликите между AES/EBU, SPDIF коаксиална и оптична връзка бяха съвсем малки. Намирам, че моят компютър с firwire кабел даваше по-фокусирани инструменти, по-триизмерна сцена и по-богат тембър на инструментите, отколкото X40 през AES/EBU или SPDIF.

myhifi.org coctailaudio x40 measurements 7

 


Звукът на Coctail Audio X40

Системата:

Iзточници: CoctailAudio X40, Musical Fidelity M1 DAC, Weiss DAC202U

Aналогови интерконекти: AudioQuest Water RCA (1.0m.)

Усилвател: Job 225

Колонни кабели: Studio Connections Monitor (2.5m.), Silvy Cable Solid Core Silver (2.5m.)

Колони: ATC SCM20PSL Pro, PSB Synchrony One

 

Слушано е само пре RCA изходите.

Всъщност основната роля на това устройство е да завършен източник на звук, след който да се нуждаете само от усилвател или активни колони. Който търси само цифров транспорт не би хвърлил една камара пари за машина с аудиофилски дакове. Какво чух от CoctailAudio X40:

David Garrett “Ludwig Van Beethoven - Concerto For Violin And Orchestra In D, Op. 61 “, първа част, от албума „Legacy”. От няколко месеца го слушам много често не заради записа, а защото изпълнението на Garrett ми е любимо. И за първи път с X40 чух дишането на Garrett, до сега тази подробност ми бе неизвестна. Останалото от този запис: детайлите в струнните секции на оркестъра са впечатляващи, имам чувството, че ако се съсредоточа мога да преброя инструментите; за първи път ми привлякоха вниманието реверберациите на помещението, сцената е много прозрачна, динамиката е жестока - силните моменти на оркестъра са наистина СИЛНИ. Чувам някаква неестествена сухота във високите. „Сухота” е мъгляво понятие, но не знам с какво да го заместя, за това ще обясня: Във високите има някаква неестественост, която прави цигулките не толкова гладки, съвсем фина грапавост, която замазва тембъра и човек не може да си представи, че музиката, която свири е на живо. Въпреки техническия перфекционизъм на възпроизвеждането, който описах до тук, в звука на X40 няма спойката в звуците, гладките преходи между тоновете и тембралната достоверност на инструментите. Не чувам музиката като на живо.

Max Bruch “Violin Concerto #3” в изпълнение на Jack Liebeck (цигулка) и BBC Scottish Symphony Orchestra под ръководството на Martyn Brabbins. Записът, който слушам е 24bit/96kHz. Изненадах се, че не долових характерната разлика между него и записите с резолюция 16bit/44.1kHz. Свикнал съм високата резолюция да има по-холограмна сцена, повече усещане за пространството, в което се свири и по-триизмерни инструменти. Отново срещнах остри високи, подчертано „цифров”, грапав звук. Въпреки това динамичния размах на изпълнението беше страхотен и ме изненада колко ударно звучи оркестъра в някои моменти, а на заден план чух някакви духови инструменти, които до сега ми бяха убягвали.
Stravinsky “Petrushka – The Soldier’s Tale (Suite)”, Redwood Symphony с Eric Kujawsky. Любим двумикрофонен запис на екзотичния лейбъл Clarity Records. Тук аудиофилското удоволствие е доведено до крайност. Уредбата изчезва напълно.Толкова бистра картина не съм чувал до момента. Инструментите са перфектно локализирани, фокусът е невероятен, можеш да посочиш къде стои всеки изпълнител от оркестъра. Чух нови ударни инструменти, които до сега не бях забелязал. Триизмерността и дълбочината на сцената са невероятни. Но отново имаме акцент върху високите, който отделя цигулки, звънчета, триъгълници и други метални инструменти от останалото. Отново я няма естествената спойка на звуците в обща звукова картина и липса на тембър на инструментите. Хрумва ми аналогия с ефектна снимка, в която обаче авторът е докарал неестествена острота. Въпреки всичко, както казах горе, изпитах чисто аудиофилско удоволствие.

Ella Fidgerald and Louis Armstrong, “Ella & Louis” – фокус, прецизност, линейност, динамика, детайли, но има нещо грешно в тембъра на гласовете, илюзията за присъствие липсва.

Waldeck , “Balroom Stories” - приятно разделени звуци, 3D, уникален детайл, прозрачност, каквато с този трип хоп не съм чувал. Системата изчезва. Басът е масивен. Високите отново са леко неестествени и грапави и липсва музикалност, не мога да се облегна и да се наслаждавам на музиката. В гласа на Joy Malcolm няма живот.

Patricia Kaas, “Piano Bar” – прецизно цъкащи чинели, в звука има някаква ефирност и деликатност, и отново прозрачност. Гласът на Kaas е детайлен, но ми липсва тембърът, който създава илюзията, че пред пее жив човек.

Pet Shop Boys, “Introspective” – подредено, чисто, супер детайлно, добър ритъм, як бас и... Neil Tennant пее, но не в стаята.

Wendy Carlos, “Switched on Bach”. До скоро си мислех, че електрониката е най-непретенциозната към уредбите музика и че няма какво толкова да се чуе повече от това, което е с най-елементарната уредба. Но серията изпълнения на Wendy Carlos на синтезатори Moog от 60-те и 70-те години ми показа друго. Установих колко капризен звук има аналоговия синтезатор и как всяка уредба може да изстиска още и още нюанси. С първото парче, “Sinfonia to Cantata No. 29" ми липсва заобленост на високите, които изпъкват неестествено тук и в целия албум. Но това е единственото, което ме подразни. С X40 eлектронните звуци са толкова ясно очертани в пространството, че се касае за почти физическо присъствие. Атаката и финалът на всеки тон са като отсечени с бръснач. Ефектът на отделяне на звука от колоните е пълен.

Chilly Gonzales, “Piano Solo II” – страхотна атака. Чукчетата на пианото са твърди, ритмични, тоновете са богати. Друг източник не е свирил така изразително пианото от този запис.

За вокалите общо: аз се вслушвам в човешките гласове и обичам уредбата да ме лъже, че изпълнителите са пред мен. С X40 слушах Ayo, Melody Gardot, Alberta Hunter, Patricia Kaas, Neil Tennant, Oscar Benton, Amy Winehouse, Diana Krall, Tom Araya, Ella Fidgerald и доста други. Детайлите в човешките гласове са обилни. Усещаш подробностите в движението на гласа, гърлените звуци и особеностите в записа. За разлика от много източници, X40 има почти нулева сибилантност, проблемите „с” и „ш”, които могат да изпъкнат дразнещо, даже не съм се сетил да ги търся. Обаче аз имам проблем с вокалите на X40. Не знам какво липсва или е в повече, но при всички ми липсва нещо в тембъра. Реализмът е близък до нулата. Уж всичко си е тук, а няма живот. Нито един вокал не успя да ме заблуди, че пред мен има изпълнител. С нито една песен не успях да забравя техниката и да се оставя на музиката.

Ангел Миланов за CoctailAudio X40:

“Описание на системата:
Озвучителни Тела – DIY Open Baffle Lowther EX3 + Visaton BGS 40
Усилвател - DIY лампов с 6С45П-е
Окабеляване – Сребърни кабели на DH Labs, Home Grown Audio
Музика – в описанието


Първоначални впечатления: Устройството изглежда много приятно и достатъчно солидно. Управлението е сравнително интуитивно и основните функции се разучават за десетина минути. Ръководство, естествено, не се чете, то е за другите 
Пускаме музика. За начало Buena Vista Social Club, „Buena Vista Social Club” и Roger Waters, „Amused To Death”. Оригинални дискове и файлове, рипнати собственоръчно. Първоначалното впечатление е много отрицателно. Оставям го да се разсвири половин час и опитвам, отново -незадоволителен звук. След два часа неангажиращо слушане за фон опитвам отново. Доста по добре, но отново липсва живот в музиката. Оставям го включен цяла нощ, сутринта пускам „демагнетизатора“ Densen De Magic. И CocktailAudio X40 се събуди!
Първи впечатления от звука, сцената е широка достатъчно, но на Roger Waters “Amused To Death” и на Vivaldi, “Concerto in D Major for violin, strings and basso continuo „Grosso Mogul”“има разлики в позиционирането на инструментите от това, с което съм свикнал. Дълбочината на звуковата картина е по- плитка, например бек-вокалите на Acoustic Alchemy, „ Little Laughter” са с една стъпка по близо до Jo Harrop. CocktailAudio X40 според мен има лек пик във високите среди и там е леко агресивен. Интересното е, че се затруднява и с гласа на Alan Taylor,”Color To The Moon”, който е демонстрационен запис. Не се справя добре с голям оркестър, на Vivaldi „Concerto grosso op.3 n.8 RV522” и „Concerto in D Major for violin, strings and basso continuo „Grosso Mogul”” липсва детайлност и някои инструменти се губят. Същото положение е при някои пиеси с по малко инструменти : Tord Gustavsen Trio – „Blessed Feet”, Tracy Chapman – „Baby Can I Hold You”, Eric Clapton „Unplugged” – „Hey hey”. Antonio Forcione, „Tarantella”, също не успя да ме развълнува. Изпълнението на Buena Vista Social Club не можа да ме накара с танцова стъпка да напълня чаша ром. Някои рок песни също са предизвикателство, например Supertramp, „You Win I Lose”, Dire Straits, „ Love Over Gold”. Електронната музика на Balkansky e изсвирена от CocktailAudio X40 без затруднения, но Stanley Clarke, „At The Movies” е сериозно предизвикателство, с което устройството не се справя по най добрия начин. Patricia Barber, „The Premonition Years” също не впечатлява особено. Някои от нещата, които CocktailAudio X40 представя достатъчно добре, са: Metallica, „The Unforgiven” ; Toto, „Tambu”; Tom Petty, „Windflowers”; Dire Straits, „On Every Street”; Boccerini, „La Musica Notturna Delle Strade di Madrid”. „Temptation” на Diana Krall също звучи добре, но пианото няма необходимата дълбочина.
Сигурно съм твърде критичен към Cocktail Audio X40, но устройството е много практично, удобно и лесно за организиране и просвирване на музикална библиотека и ми се искаше да не намеря проблеми в звуково отношение. Всъщност звука от Cocktail Audio X40 вероятно ще се хареса на някои от хората, които търсят лесният достъп до музикалните си файлове и при избора на подобно устройство, не пропускайте да го чуете на собствената си система.

За малко да забравя, че Cocktail Audio X40 просвирва и рипва CD. Не съм правил опит да рипвам CD, но разликата между предварително рипнат файл и оригиналното CD е на границата на чуването.”

myhifi.org coctailaudio x40 measurements 5


Сравнения с други дакове

Musical Fidelity M1 DAC – класика, джаз, електроника, всичко звучи по-„аналогово”, с повече мекота отгоре. Без да има фокуса на инструментите или прозрачността на сцената на X40, този дак ме лъже повече за присъствие на музиката в стаята. Вокалите са живи, инструментите са такива, каквито ги знам от залите и улицата. Ако трябва да съм по-аналитичен, на М1 му липсва контрол, разделение на инструменти и фокус в сравнение с X40, но звуците са по-заоблени, триизмерността е по-добра. X40 срещу М1 - перфекционизъм срещу емоция.

Weiss DAC202U – същото положение. X40 печели като разделение на инструменти, фокус, прозрачност, но швейцареца има повече живот в гласовете и инструментите. Звукът на DAC202U е по-кохерентен, не те подтиква да анализираш отделните аспекти на звука - бас, среди, високи, сцена, фокус и т.н.

 

И накрая...


CoctailAudio X40 е най-прецизният източник, за който се сещам. Вади всяка подробност от записите с нечовешка точност.

Това е устройството, което ме накара да се замисля доколко съм субективен. Липсата на спойка между звуците и неестествените високи са слабо проявени и не би трябвало да са проблем. Но аз не можах да почувствам единение с музиката, без да мога да посоча друга причина за това освен собствения си мозък. Просто не усетих тембъра на гласовете и акустичните инструменти. Ако оставя това настрана, имах една от най-прозрачните, триизмерни и фокусирани звукови картини, които са се появявали у нас. Даже бившият ми плеър Cary 306 SACD, машина доста по-тежка в буквалния и преносния смисъл, не беше така ефектен. Хората, за които думите „сухота”, „живот”, "тембър" и пр. са само аудиофилски алабализми, трябва да чуят какво може CoctailAudio X40.

По отношение на функциите X40 е всичко, което обещава. Той прави компютъра излишен и в някои отношения го превъзхожда. С него може да си организирате цялата музикалната колекция, независимо в какъв формат е, лесен е за управление, изглежда и се държи добре при всякакви ситуации. Това, което се появи като мисъл, когато слушах по-малкия му брат Х12, вече го знам със сигурност – рано или късно на мястото на компютъра ми ще седне музикален сървър.

 

Измервания

Измерванията са правени със SpectraPLUS Professional Edition и звукова карта E-MU 0202, Fs 48kHz/24bit

 

Analog Out RCA, 11kHz

myhifi.org coctailaudio x40 measurements 11 250

 

myhifi.org coctailaudio x40 measurements 11 250 7.5

 

Analog Out RCA, LEFT 500Hz, RIGHT 1kHz

myhifi.org coctailaudio x40 measurements L 500 R 1k Fs48

 

Analog Out XLR (LEFT Channel), 1kHz

myhifi.org coctailaudio x40 measurements L 1k

 

Analog Out XLR (LEFT channel), 11kHz

myhifi.org coctailaudio x40 measurements xlr20 20

myhifi.org coctailaudio x40 measurements xlr