Hi-Fi БАЗАР

banner myhifi ads

Анкета
Давате ли пари за музика?
Давате ли пари за музика?
Трябва да изберете поне един отговор!

KEF Q300

myhifi.org KEF Q300 12

Велин Турмаков (velinski)

 

АЗ и KEF

KEF са от малкото фирми, чиято продукция винаги възприемам с отворено сърце, защото знам, че те не влагат грам пазарни трикове, инженерни трикове, аудиофилски трикове, за да спечелят клиенти. Честни, прями, твърдо залагащи на проверен ноу-хау с 50-годишна история и продукция, която постепенно надграждат с времето и не се плашат да предложат много варианти на един и същи модел колони, които постепенно подобряват през годините като звук, но цената остава същата. Спомням си как стоях зяпнал пред KEF Coda 7 и Coda 9 преди почти две десетилетия, които свиреха много музикално за никакви пари.

 

KEF Q версия 8

Актуалното поколение на Q серията, осмо на практика след модела Q60 от 1990 г., ползва няколко размера собствено разработен иновативен двулентов драйвер, наречен Uni-Q. Няма нищо помпозно в названието, драйверът наистина няма аналог. Q300 (1000лв.) са екипирани с 6,5-инчов (16,5 см) алуминиев ниско-средночестотен драйвер, в който е вграден 1-инчов (2,5 см) алуминиев куполен туитър. Драйверът акустично е завършен с конструкция хай-тек алуминиев вълновод пред туитъра, който коригира пространствено, фазово и честотно звуковите вълни. Хай-енд за малко пари? Абсолютно! Двулентовият комбиниран драйвер прожектира в пространството като пълнокръвен широколентов, без кусурите във високочестотната област на последните. Звуковата картина е хомогенна и ненасочена, не забелязвам и фазови аномалии с тестовия трак на Роджър Уотърс. Алуминиевият туитър по спецификации достига до 40 килохерца обхват, отдолу е отрязан с филтър на 2,5 килохерца, тоест изпълнява много важна роля в колоната и е „обгрижен” от създателите си подобаващо.

myhifi.org KEF Q300 16

 

Опаковката

Здрава и сигурна. Не буди нито недоумение, нито подозрения. Би издържала всякакъв презевропейски шипинг без проблем. Опасността предпазните решетки да нанесат някакви козметични щети на колоните е елиминирана чрез чифт гумени подложки, които трябва да се отстранят преди употреба. В допълнително пликче са поставени ръководство за потребителя (за цялата Q серия), гаранционна карта, дунапренови тапи за басрефлексните портове и гумени самозалепващи се дистанционни подложки, които се лепят отзад отдолу, ако колоните се окачват на стена.

 

KEF Q300 под лупа

Сглобката е прецизна и солидна и многократно надхвърля цената си. Драйверите на колоната (или драйверът – въпрос на гледна точка) изглеждат скъпи и ювелирно изработени. Не се виждат кривини, лепила и процепи. Предпазната решетка е пластмасова и лека, но за сметка на това е с доста добър плат като рядкост на оплетката, оказващ минимално влияние върху звуковите вълни. Ексцентричното (буквално и преносно) дизайнерско лого KEF прелива красиво от предния панел в лявата страница и разчупва стереотипа логото да бъде центрирано. Единственият кусур, който дълго време търсих специално (защото не е възможно да няма поне един кусур) бе, че логото на решетката не съвпада като местоположение по вертикалата перфектно с логото върху колоната и при сложени решетки се получава разминаване от 1 мм. Поне заспах успокоен, след като открих този чудовищен дизайнерски недостатък.

myhifi.org KEF Q300 5

 

Терминалите са солидни, макар и евтини като изработка. Металът е грапав на пипане, винтовите клеми се въртят грубо и евтино като усещане, но златното покритие изглежда солидно и не буди притеснения, че ще падне скоро. Спрямо ценовия клас на колоните няма място за безпокойство. По-обезпокоителното нещо е начинът, по който KEF са решили да реализират single/bi-wiring връзването – с помощта на „врътки” (потенциометри), отделна за плюсовия и за минусовия терминал. В крайно дясно положение „врътките” дават минимално съпротивление между долните и горните терминали и се получава single-wiring (измерени 0,3 ома между 2 терминала). В крайно ляво положение „врътката” осигурява висок импеданс между терминалите и това позволява bi-wiring. Идеята на KEF е проста и ефективна за обикновения юзър, но сериозните аудиофили могат да се притеснят, и то с право, че на сигналния път към туитъра стоят 2 съмнителни потенциометъра със сумарно съпротивление 0,6 ома. „Врътките” дават и допълнителен бонус, който не е описан никъде – може да се намали чувствителността на туитъра ръчно, което е удобно за фин тунинг на високите честоти. Проблемът е, че настройката трябва да се направи с помощта на омметър, защото „врътките” нито са разграфени като позиции, нито са многооборотни като прецизност.

myhifi.org KEF Q300 2

 

Позициониране

Колоните паснаха чудесно на моите стойки Audiophilum ME-1, които са високи 640 мм и като позиция на слушане драйверите се „нивелират” добре със стандартен аудиофилски фотьойл или диван като слушателска височина. Всяка стойка с височина около 650 мм (±20 мм) би била подходяща за Q300. Опционалното им окачване на стена по-скоро върши работа при изграждане на 5.1 или 7.1 система за домашно кино, абсолютно не го препоръчвам при изграждане на стандартна стереосистема, където отстоянието от задната стена е важно.
Насочването на колоните към слушателското място е въпрос на вкус. Аз лично не харесвам завъртени колони към мен и ги позиционирам насочени перпендикулярно напред в равностранен триъгълник (тоест са ориентирани на 45° спрямо слушателя). Това е важен тест и за самите тела и драйвери, защото тези с по-насочен звук, веднага започват да си показват рогата, когато не са насочени към слушателя. Q300 преминаха този тест блестящо – псевдошироколентовите им драйвери, подпомогнати от оригиналния дизайн на вълноводите върху туитърите, са с минимална насоченост и прожектират звуковите вълни равномерно без „петна” и акценти в помещението – браво!

 

Моята система

...е настроена като цяло срещу агресивен звук. До голяма степен в това ми начинание помагат въглеродните интерконекти Van den Hul The Second, които са между DAC-а и усилвателя, както и пълното вето върху сребърните кабели, което съм наложил. Използвам единствено монокристална мед и безкислородна мед (колонните ми кабели Furutech Alpha S-1). В тази среда KEF Q300 се почувстваха отлично и леката агресия на алуминиевите драйвери, която логично се прояви при някои типове музика, бе обуздана и контролирана. В този ред на мисли, не препоръчвам Q300 да се окомплектоват със сребърни кабели в системата, без изрично предварително прослушване и преценка.

Като усилвателни стъпала при прослушванията ползвах модифициран интегрален усилвател Sony TA-FA3ES, 2x70W при 8 ома, и крайно стъпало Job 225, 2х120W при 8 ома.

myhifi.org KEF Q300 1

myhifi.org KEF Q300 9

myhifi.org KEF Q300 14

 

Свири, свири, щурче

Изчаках чисто новите колони да посвирят около 70 часа с разнообразна музика, преди да се концентрирам сериозно върху звука им. Имах определени очаквания как биха звучали високите честоти на Q300, след като във времето съм притежавал колони B&W DM602 S2 с алуминиеви туитъри – бърз, леко агресивен, леко метализиран привкус на високите честоти. От предварителните очаквания се потвърдиха само бързите и леко агресивни високи честоти, метализиран привкус няма в сигнатурата на целия драйвер и колкото и да се опитвам да хвана – не откривам. За разлика от B&W звуковият баланс на драйвера тук е отличен, защото и двете ленти използват алуминиеви мембрани в комплект с алуминиев вълновод. Цялостният звуков профил на драйвера е хомогенен и балансиран, мидбасът незабележимо преминава звуково в туитъра и обратното, ефектът е много „широколентов”. Акустичните инструменти с голям честотен диапазон поразяват с цялост и хомогенност, а не са кърпени и лепени като усещане при многолентови колони, изработени с различни като материал драйвери. Наистина не очаквах кой знае колко от чифт колони за 1000 лева, но не бях и подготвен, че ще получа много повече срещу тези пари!

Фундаментът, който възпроизвеждат Q300, особено със Sony TA-FA3ES, е фантастичен като качество спрямо габарита на колоните. Басът слиза ниско, запазва ударност и е контролиран, като само най-ниската октава, която се възпроизвежда, губи контрал и присъства основно като количество. Но този недостатък е простен, защото много по-скъпи колони страдат от много по-сериозни дефекти във фундамента. За да се изцеди максимумът от него, трябва да се помисли и за сериозни стойки. Ако идеята е колоните да бъдат сложени на полица/шкафче/бюрце и затиснати с книжки/списания/слончета – по-добре е човек да преосмисли дизайна и концепцията, защото няма да бъде реализиран пълният потенциал на колоните.

Резолюцията и детайлът са много висок клас, особено с Job 225, макар и леко тънки – особено се усеща при някои видове високочестотни перкусии, където освен звука на инструмента, е хубаво да се усети и енергията на удара върху него, а тази енергия и самият удар тук малко се губят.

По отношение на т.нар. „кутиен звук” и „мучене” – може би най-дразнещите проявления на една колона – KEF са почти без забележки.

Четвърта симфония на Брукнер откри първата сериозна сесия и Q300 напълниха помещението ми с жива, емоционална музика. Струнните и духовите инструменти в оркестъра се пресъздават с реализъм – струните вибрират и звънтят така, както никой копринен куполен туитър може да възпроизведе. Но от друга страна не са с акцент и дразнеща агресия – поне в конфигурацията на моята система в момента. Бързината на мидбасите и тяхната атака води до пълноценно усещане за живо тяло на инструмент пред слушателя, особено челото, тубата и валдхорната. Медните духови звучат стегнато и грапаво, точно както биха звучали и на живо. Атаката на оркестъра в първата и последната част на симфонията, финала, определено водят до настръхване, макар и не до сълзи, което се е случвало с моите референтни колони Reference 3А Studio Master. Но те са и друга класа. На тема бързина и резолюция Job 225 е ненадминат и вади максимума от колоните.

myhifi.org KEF Q300 15

Вторият тестов диск – Glauco Venier Trio – бе изсвирен със същите позитиви, като нискочестотните перкусии отново показаха невероятен реализъм, ударност и мощ. Тук мускули показа стъпалото Sony, което при всички записи с добре записан нискочестотен фундамент водеше пред по-ефирно звучащия Job. Лекото почукване по том-тома и бас касата се усещаше с цялата си енергия зад музиката, сепарирано, колоните не „клекнаха” и не компресираха инструментите, както се е случвало със същия запис при други колони. Единствено пианото показа известни недостатъци – алуминиевите драйвери изтъниха в известна степен звука му и то „задрънка” малко остро, но не и металически. Високочестотините перкусии (камбанки и метални пръчици) бяха леко неубедителни, както споделих преди.

Minimum-Maximum на Kraftwerk е тежък тест за всяка система, защото освен чистота на тоновете, детайл и голям динамичен диапазон, системата трябва да покаже и какъв бас може да извади, защото двойният диск е записан на ръба басът да бъде „срамежлив”. Q300 взимат и този изпит с отличен – дълбоките, бързи, ударен и учудващо контролирани ниски, които вадят, праща на поправителен много по-скъпи колони с много по-големи претенции. Отново отличен за KEF!

Нямаше как да подмина и тест с рок музика, защото просто тези колони „плачат” за такава. Избрах албумът на King’s X от 2000 г., защото е записан качествено и без голямо заиграване с еквалайзерите от страна на магьосника зад пулта. Басът на Дъг Пиник забива право стомаха, ударните също са превъзходни, без бумтене и паразитни вибрации. Атаката на китарата създава усещане за уютен live клуб.

Последният ми тест бе с... филм. Любимото немастерирано издание на DVD на A Clockwork Orange на Стенли Кубрик, което оригинално е записано аналогово в моно. Идеята на този тест е да се провери сепарацията на записаните звуци и пространствената прожекция, които са отлични за този конкретен моно запис – особено при аналоговите електронни пасажи от саундтрака. Q300 и тук се справят отлично и защитават своето амплоа да бъдат част от виртуална кино система, но и до голяма степен обезсмислят закупуването на многоканална такава, защото и сами като стерео се справят чудесно! Усещането за звуци, които идват буквално зад мен, го получих, макар и не толкова поразително, колкото с Reference 3А.

myhifi.org KEF Q300 8

 

Със своите 87dB/W/m колоните не са най-лесният товар за „клатене” и показаха, че могат да свирят добре с полупроводниково стъпало с 50-70W на канал като минимум, за да постигнат нужната атака и ударност на жив симфоничен оркестър. Job 225 е отличен избор, ако човек търси максимален резерв от мощност. Може би е добра идея Job да се окомплектова с лампов предусилвател, който до голяма степен би излекувал малко неубедителното представяне на усилвателя в нискочестотната област. Любителите на ламповите стъпала е добре да подготвят стъпало със 7-10W на канал като минимум, без значение в триоден или в пентоден режим. Въпреки ниската чувствителност Q300 показаха, че могат да свирят много качествено при ниски нива и без проблем могат да се ползват и за късни среднощни сесии с около 15 полупроводникови вата на канал – естествено без усещането за реалистична гръмкост на жив оркестър.

 

Плюсове:

- Сериозен звук
- Сериозни технологии
- Сериозна визия
- Сериозна сглобка
- Много добър звук при ниски нива

 

Минуси:

- За 1000лв. според мен нямат

 

Препоръки:

- Да се избягват сребърни кабели и агресивно звучащи компоненти
- Драйверите и вълноводите да се пазят от деца и котки, защото лесно могат да се наранят
- Да се използват със сериозни стойки, за да се разкрие пълния потенциал на колоните



Технически данни на KEF Q300:

Формат: bookshelf
Размери (В/Ш/Д): 355/210/302 мм
Тегло: 7,7 кг/бр.
Система: двулентов басрефлекс, предноразположен порт
Драйвер: комбиниран Uni-Q, 16,5" мидбас с 1" туитър, алуминиеви мембрани
Честотен обхват: 42 - 40000 Hz
Чувствителност: 87 dB/W/m
Импеданс: 8 ома

КРАЙ.


Тестовa система:

Sony CDP-X3000ES транспорт (модифициран)
Harmonic Technology Digital Copper SPDIF интерконект
Propaganda DAC
XLO Signature 3 RCA интерконекти
ATL-03 буфер на DAC
Van den Hul The Second RCA интерконекти
Sony TA-FA3ES усилвател (модифициран) – стъпало #1
Job 225 усилвател – стъпало #2
Furutech Alpha S-1 колонни кабели
Audiophilum ME-1 стойки за колони
Reference 3A Studio Master референтни колони (модифицирани)

Тестови дискове:

CD - Anton Bruckner - Symphony 4 (Wand + BPO)
CD - Glauco Venier Trio – Un Anno
CD - Kraftwerk – Minimum-Maximum
CD - King’s X – Please Come Home... Mr. Bulbous
DVD - Stanley Kubrick’s A Clockwork Orange

 

Още снимки тук и по-надолу:

myhifi.org KEF Q300 3

myhifi.org KEF Q300 4

myhifi.org KEF Q300 13

myhifi.org KEF Q300 7

myhifi.org KEF Q300 11

myhifi.org KEF Q300 10

myhifi.org KEF Q300 6