Hi-Fi БАЗАР

banner myhifi ads

Анкета
Kаква музика слушате?
Kаква музика слушате?
Трябва да изберете поне един отговор!

KEF Q300

myhifi.org KEF Q300 12

Велин Турмаков (velinski)

 

АЗ и KEF

KEF са от малкото фирми, чиято продукция винаги възприемам с отворено сърце, защото знам, че те не влагат грам пазарни трикове, инженерни трикове, аудиофилски трикове, за да спечелят клиенти. Честни, прями, твърдо залагащи на проверен ноу-хау с 50-годишна история и продукция, която постепенно надграждат с времето и не се плашат да предложат много варианти на един и същи модел колони, които постепенно подобряват през годините като звук, но цената остава същата. Спомням си как стоях зяпнал пред KEF Coda 7 и Coda 9 преди почти две десетилетия, които свиреха много музикално за никакви пари.

 

KEF Q версия 8

Актуалното поколение на Q серията, осмо на практика след модела Q60 от 1990 г., ползва няколко размера собствено разработен иновативен двулентов драйвер, наречен Uni-Q. Няма нищо помпозно в названието, драйверът наистина няма аналог. Q300 (1000лв.) са екипирани с 6,5-инчов (16,5 см) алуминиев ниско-средночестотен драйвер, в който е вграден 1-инчов (2,5 см) алуминиев куполен туитър. Драйверът акустично е завършен с конструкция хай-тек алуминиев вълновод пред туитъра, който коригира пространствено, фазово и честотно звуковите вълни. Хай-енд за малко пари? Абсолютно! Двулентовият комбиниран драйвер прожектира в пространството като пълнокръвен широколентов, без кусурите във високочестотната област на последните. Звуковата картина е хомогенна и ненасочена, не забелязвам и фазови аномалии с тестовия трак на Роджър Уотърс. Алуминиевият туитър по спецификации достига до 40 килохерца обхват, отдолу е отрязан с филтър на 2,5 килохерца, тоест изпълнява много важна роля в колоната и е „обгрижен” от създателите си подобаващо.

myhifi.org KEF Q300 16

 

Опаковката

Здрава и сигурна. Не буди нито недоумение, нито подозрения. Би издържала всякакъв презевропейски шипинг без проблем. Опасността предпазните решетки да нанесат някакви козметични щети на колоните е елиминирана чрез чифт гумени подложки, които трябва да се отстранят преди употреба. В допълнително пликче са поставени ръководство за потребителя (за цялата Q серия), гаранционна карта, дунапренови тапи за басрефлексните портове и гумени самозалепващи се дистанционни подложки, които се лепят отзад отдолу, ако колоните се окачват на стена.

 

KEF Q300 под лупа

Сглобката е прецизна и солидна и многократно надхвърля цената си. Драйверите на колоната (или драйверът – въпрос на гледна точка) изглеждат скъпи и ювелирно изработени. Не се виждат кривини, лепила и процепи. Предпазната решетка е пластмасова и лека, но за сметка на това е с доста добър плат като рядкост на оплетката, оказващ минимално влияние върху звуковите вълни. Ексцентричното (буквално и преносно) дизайнерско лого KEF прелива красиво от предния панел в лявата страница и разчупва стереотипа логото да бъде центрирано. Единственият кусур, който дълго време търсих специално (защото не е възможно да няма поне един кусур) бе, че логото на решетката не съвпада като местоположение по вертикалата перфектно с логото върху колоната и при сложени решетки се получава разминаване от 1 мм. Поне заспах успокоен, след като открих този чудовищен дизайнерски недостатък.

myhifi.org KEF Q300 5

 

Терминалите са солидни, макар и евтини като изработка. Металът е грапав на пипане, винтовите клеми се въртят грубо и евтино като усещане, но златното покритие изглежда солидно и не буди притеснения, че ще падне скоро. Спрямо ценовия клас на колоните няма място за безпокойство. По-обезпокоителното нещо е начинът, по който KEF са решили да реализират single/bi-wiring връзването – с помощта на „врътки” (потенциометри), отделна за плюсовия и за минусовия терминал. В крайно дясно положение „врътките” дават минимално съпротивление между долните и горните терминали и се получава single-wiring (измерени 0,3 ома между 2 терминала). В крайно ляво положение „врътката” осигурява висок импеданс между терминалите и това позволява bi-wiring. Идеята на KEF е проста и ефективна за обикновения юзър, но сериозните аудиофили могат да се притеснят, и то с право, че на сигналния път към туитъра стоят 2 съмнителни потенциометъра със сумарно съпротивление 0,6 ома. „Врътките” дават и допълнителен бонус, който не е описан никъде – може да се намали чувствителността на туитъра ръчно, което е удобно за фин тунинг на високите честоти. Проблемът е, че настройката трябва да се направи с помощта на омметър, защото „врътките” нито са разграфени като позиции, нито са многооборотни като прецизност.

myhifi.org KEF Q300 2

 

Позициониране

Колоните паснаха чудесно на моите стойки Audiophilum ME-1, които са високи 640 мм и като позиция на слушане драйверите се „нивелират” добре със стандартен аудиофилски фотьойл или диван като слушателска височина. Всяка стойка с височина около 650 мм (±20 мм) би била подходяща за Q300. Опционалното им окачване на стена по-скоро върши работа при изграждане на 5.1 или 7.1 система за домашно кино, абсолютно не го препоръчвам при изграждане на стандартна стереосистема, където отстоянието от задната стена е важно.
Насочването на колоните към слушателското място е въпрос на вкус. Аз лично не харесвам завъртени колони към мен и ги позиционирам насочени перпендикулярно напред в равностранен триъгълник (тоест са ориентирани на 45° спрямо слушателя). Това е важен тест и за самите тела и драйвери, защото тези с по-насочен звук, веднага започват да си показват рогата, когато не са насочени към слушателя. Q300 преминаха този тест блестящо – псевдошироколентовите им драйвери, подпомогнати от оригиналния дизайн на вълноводите върху туитърите, са с минимална насоченост и прожектират звуковите вълни равномерно без „петна” и акценти в помещението – браво!

 

Моята система

...е настроена като цяло срещу агресивен звук. До голяма степен в това ми начинание помагат въглеродните интерконекти Van den Hul The Second, които са между DAC-а и усилвателя, както и пълното вето върху сребърните кабели, което съм наложил. Използвам единствено монокристална мед и безкислородна мед (колонните ми кабели Furutech Alpha S-1). В тази среда KEF Q300 се почувстваха отлично и леката агресия на алуминиевите драйвери, която логично се прояви при някои типове музика, бе обуздана и контролирана. В този ред на мисли, не препоръчвам Q300 да се окомплектоват със сребърни кабели в системата, без изрично предварително прослушване и преценка.

Като усилвателни стъпала при прослушванията ползвах модифициран интегрален усилвател Sony TA-FA3ES, 2x70W при 8 ома, и крайно стъпало Job 225, 2х120W при 8 ома.

myhifi.org KEF Q300 1

myhifi.org KEF Q300 9

myhifi.org KEF Q300 14

 

Свири, свири, щурче

Изчаках чисто новите колони да посвирят около 70 часа с разнообразна музика, преди да се концентрирам сериозно върху звука им. Имах определени очаквания как биха звучали високите честоти на Q300, след като във времето съм притежавал колони B&W DM602 S2 с алуминиеви туитъри – бърз, леко агресивен, леко метализиран привкус на високите честоти. От предварителните очаквания се потвърдиха само бързите и леко агресивни високи честоти, метализиран привкус няма в сигнатурата на целия драйвер и колкото и да се опитвам да хвана – не откривам. За разлика от B&W звуковият баланс на драйвера тук е отличен, защото и двете ленти използват алуминиеви мембрани в комплект с алуминиев вълновод. Цялостният звуков профил на драйвера е хомогенен и балансиран, мидбасът незабележимо преминава звуково в туитъра и обратното, ефектът е много „широколентов”. Акустичните инструменти с голям честотен диапазон поразяват с цялост и хомогенност, а не са кърпени и лепени като усещане при многолентови колони, изработени с различни като материал драйвери. Наистина не очаквах кой знае колко от чифт колони за 1000 лева, но не бях и подготвен, че ще получа много повече срещу тези пари!

Фундаментът, който възпроизвеждат Q300, особено със Sony TA-FA3ES, е фантастичен като качество спрямо габарита на колоните. Басът слиза ниско, запазва ударност и е контролиран, като само най-ниската октава, която се възпроизвежда, губи контрал и присъства основно като количество. Но този недостатък е простен, защото много по-скъпи колони страдат от много по-сериозни дефекти във фундамента. За да се изцеди максимумът от него, трябва да се помисли и за сериозни стойки. Ако идеята е колоните да бъдат сложени на полица/шкафче/бюрце и затиснати с книжки/списания/слончета – по-добре е човек да преосмисли дизайна и концепцията, защото няма да бъде реализиран пълният потенциал на колоните.

Резолюцията и детайлът са много висок клас, особено с Job 225, макар и леко тънки – особено се усеща при някои видове високочестотни перкусии, където освен звука на инструмента, е хубаво да се усети и енергията на удара върху него, а тази енергия и самият удар тук малко се губят.

По отношение на т.нар. „кутиен звук” и „мучене” – може би най-дразнещите проявления на една колона – KEF са почти без забележки.

Четвърта симфония на Брукнер откри първата сериозна сесия и Q300 напълниха помещението ми с жива, емоционална музика. Струнните и духовите инструменти в оркестъра се пресъздават с реализъм – струните вибрират и звънтят така, както никой копринен куполен туитър може да възпроизведе. Но от друга страна не са с акцент и дразнеща агресия – поне в конфигурацията на моята система в момента. Бързината на мидбасите и тяхната атака води до пълноценно усещане за живо тяло на инструмент пред слушателя, особено челото, тубата и валдхорната. Медните духови звучат стегнато и грапаво, точно както биха звучали и на живо. Атаката на оркестъра в първата и последната част на симфонията, финала, определено водят до настръхване, макар и не до сълзи, което се е случвало с моите референтни колони Reference 3А Studio Master. Но те са и друга класа. На тема бързина и резолюция Job 225 е ненадминат и вади максимума от колоните.

myhifi.org KEF Q300 15

Вторият тестов диск – Glauco Venier Trio – бе изсвирен със същите позитиви, като нискочестотните перкусии отново показаха невероятен реализъм, ударност и мощ. Тук мускули показа стъпалото Sony, което при всички записи с добре записан нискочестотен фундамент водеше пред по-ефирно звучащия Job. Лекото почукване по том-тома и бас касата се усещаше с цялата си енергия зад музиката, сепарирано, колоните не „клекнаха” и не компресираха инструментите, както се е случвало със същия запис при други колони. Единствено пианото показа известни недостатъци – алуминиевите драйвери изтъниха в известна степен звука му и то „задрънка” малко остро, но не и металически. Високочестотините перкусии (камбанки и метални пръчици) бяха леко неубедителни, както споделих преди.

Minimum-Maximum на Kraftwerk е тежък тест за всяка система, защото освен чистота на тоновете, детайл и голям динамичен диапазон, системата трябва да покаже и какъв бас може да извади, защото двойният диск е записан на ръба басът да бъде „срамежлив”. Q300 взимат и този изпит с отличен – дълбоките, бързи, ударен и учудващо контролирани ниски, които вадят, праща на поправителен много по-скъпи колони с много по-големи претенции. Отново отличен за KEF!

Нямаше как да подмина и тест с рок музика, защото просто тези колони „плачат” за такава. Избрах албумът на King’s X от 2000 г., защото е записан качествено и без голямо заиграване с еквалайзерите от страна на магьосника зад пулта. Басът на Дъг Пиник забива право стомаха, ударните също са превъзходни, без бумтене и паразитни вибрации. Атаката на китарата създава усещане за уютен live клуб.

Последният ми тест бе с... филм. Любимото немастерирано издание на DVD на A Clockwork Orange на Стенли Кубрик, което оригинално е записано аналогово в моно. Идеята на този тест е да се провери сепарацията на записаните звуци и пространствената прожекция, които са отлични за този конкретен моно запис – особено при аналоговите електронни пасажи от саундтрака. Q300 и тук се справят отлично и защитават своето амплоа да бъдат част от виртуална кино система, но и до голяма степен обезсмислят закупуването на многоканална такава, защото и сами като стерео се справят чудесно! Усещането за звуци, които идват буквално зад мен, го получих, макар и не толкова поразително, колкото с Reference 3А.

myhifi.org KEF Q300 8

 

Със своите 87dB/W/m колоните не са най-лесният товар за „клатене” и показаха, че могат да свирят добре с полупроводниково стъпало с 50-70W на канал като минимум, за да постигнат нужната атака и ударност на жив симфоничен оркестър. Job 225 е отличен избор, ако човек търси максимален резерв от мощност. Може би е добра идея Job да се окомплектова с лампов предусилвател, който до голяма степен би излекувал малко неубедителното представяне на усилвателя в нискочестотната област. Любителите на ламповите стъпала е добре да подготвят стъпало със 7-10W на канал като минимум, без значение в триоден или в пентоден режим. Въпреки ниската чувствителност Q300 показаха, че могат да свирят много качествено при ниски нива и без проблем могат да се ползват и за късни среднощни сесии с около 15 полупроводникови вата на канал – естествено без усещането за реалистична гръмкост на жив оркестър.

 

Плюсове:

- Сериозен звук
- Сериозни технологии
- Сериозна визия
- Сериозна сглобка
- Много добър звук при ниски нива

 

Минуси:

- За 1000лв. според мен нямат

 

Препоръки:

- Да се избягват сребърни кабели и агресивно звучащи компоненти
- Драйверите и вълноводите да се пазят от деца и котки, защото лесно могат да се наранят
- Да се използват със сериозни стойки, за да се разкрие пълния потенциал на колоните



Технически данни на KEF Q300:

Формат: bookshelf
Размери (В/Ш/Д): 355/210/302 мм
Тегло: 7,7 кг/бр.
Система: двулентов басрефлекс, предноразположен порт
Драйвер: комбиниран Uni-Q, 16,5" мидбас с 1" туитър, алуминиеви мембрани
Честотен обхват: 42 - 40000 Hz
Чувствителност: 87 dB/W/m
Импеданс: 8 ома

КРАЙ.


Тестовa система:

Sony CDP-X3000ES транспорт (модифициран)
Harmonic Technology Digital Copper SPDIF интерконект
Propaganda DAC
XLO Signature 3 RCA интерконекти
ATL-03 буфер на DAC
Van den Hul The Second RCA интерконекти
Sony TA-FA3ES усилвател (модифициран) – стъпало #1
Job 225 усилвател – стъпало #2
Furutech Alpha S-1 колонни кабели
Audiophilum ME-1 стойки за колони
Reference 3A Studio Master референтни колони (модифицирани)

Тестови дискове:

CD - Anton Bruckner - Symphony 4 (Wand + BPO)
CD - Glauco Venier Trio – Un Anno
CD - Kraftwerk – Minimum-Maximum
CD - King’s X – Please Come Home... Mr. Bulbous
DVD - Stanley Kubrick’s A Clockwork Orange

 

Още снимки тук и по-надолу:

myhifi.org KEF Q300 3

myhifi.org KEF Q300 4

myhifi.org KEF Q300 13

myhifi.org KEF Q300 7

myhifi.org KEF Q300 11

myhifi.org KEF Q300 10

myhifi.org KEF Q300 6