Hi-Fi БАЗАР

banner myhifi ads

Анкета
От какво слушате музика?
От какво слушате музика?
Трябва да изберете поне един отговор!

Върху какво стъпват колоните ни

myhifi.org speaker pads 3

Ю.Александров

 

Много хората слушат музика с компактни колони, които не стъпват на земята, а се поставят върху стойки или шкаф, за да са на нивото на ушите. Обикновено между колоните и повърхността под тях има някакви (най-често силиконови или филцови) подложки, които предотвратяват драскането между дъното на колоната и това, което е под тях. За тези подложки става въпрос в този текст.

С приятели сме си говорили за това как стъпват колоните им върху стойките и как се променя звука в зависимост от материалите, които се ползват. Всички са единодушни, че подложките под колоните предизвикват разлики, но няма единодушие относно най-подходящия материал, всеки се спира на различен вариант. Реших да пробвам няколко вида подложки, които да поставя под мониторите си и лично да се уверя до каква степен влияе тази нищожна брънка от системата, има ли смисъл да й се обръща внимание. (Това е официалната версия, която ме представя като аналитична личност с вродена любознателност и изследователски дух. Истинската причина е, че се чудя как да изстискам още бас от мониторите.).

Колоните са студийни монитори ATC SCM20PSL Pro, стойките са Atacama HMS2.1, стъпили върху широки месингови шпайкове.

myhifi.org speaker pads 2

 

Това са вторият чифт студийни монитори, които притежавам, но никога не съм се заигравал с материалите, които стоят между тях и стойките. До сега ползвах обикновени силиконови кръгчета, каквито се намират във всяка железария, а откакто купих стойките Атакама, съм с гумените крачета, които са в комплекта им.

Постарах се да събера различни материали за проба, за някои от които нямаше да се сетя, ако не ми бяха подсказани от познати или от интернет. Ето ги:

myhifi.org speaker pads 1

 

1. Гумени крачета от комплекта на Atacama HMS2.1
2. Виброизолационни крачета на Soundcare SuperSpike
3. Самозалепваща се гума „TACK-IT” на Faber Castell (еквивалент на Blu-Tack, популярен материал, използван за тази цел)
4. Корк
5. Плоски силиконови крачета
6. Кръгчета, изрязани от обикновен еднослоен картон
7. Малки кръгчета тънък филц
8. Дебел филц, изрязан от стелки за обувки (неупотребявани)


Всички подложки са в комплекти 2х4.

 

Системата

РС (Windows 8.1, Jriver MC20 и Firelizer 7.0 Alpha)
AudioQuest Cinnamonn Firewire cable (1.5m.)
Weiss DAC202U
Van den Hul The Second XLR (1.0m)
Arcam FMJ P49
Studio Connections Monitor (2.5m)
ATC SCM20PSL Pro върху стойки Atacama HMS2.1

Колоните тежат по 18кг. Стойките заедно с пълнежа от кварцов пясък тежат по 24кг.

 

Музиката

Направих един списък с песни, които да ми помогнат да обхвана всички важни аспекти на звука като особености на АЧХ, пространствени характеристики, оцветяване, тембър и т.н.:

Marcus Miller, “Silver Rain”
Massive Attack, “Heligoland”
Moondog, “Sax Pax For A Sax”
Ayo, “Joyful”
Ella Fidgerald & Louis Armstrong, “Ella&Louis”
Dave Brubeck, “Take Five”
Dusko Goykovich, “Samba Tzigane”
Igor Stravinsky, “Petrushka” (Eric Kujawsky, Redwood Symphony Orchestra)
Jean Sibelius, Violin Concerto in D minor (Gil Shaham, Giuseppe Sinopoli)
Beethoven, Piano Concerto #3 (Ikuyo Nakamichi, Die Deutsche Kammerphilharmonie Bremen)
Max Bruch, Violin Concerto #1 (Jasha Heifetz, Sir Malcolm Sargent)
Max Bruch, Violin concerto #3 (Jack Liebeck, Martyn Brabbins, 24bit/96kHz)

 

Слушане

Преди да започна пробите, известно време слушах колоните поставени директно върху металните платформи на стойките. Това, което запомних като звук, е референцията, с която сравнявам всички варианти на крачета.

Впечатленията от всяка проба започват с баса не защото съм бас-маниак, а по съвсем прозаична причина: В листата с песните най-отгоре са албумите на Marcus Miller, Massive Attack и Moondog, с които пробвам различните качества на баса. За това първите впечатления са за него.

 

Гумените крачета, с които са окомплектовани Atacama HMS2.1 (височина 10мм, диаметър в основата 15мм)

myhifi.org speaker pads 9

С три парчета на Marcus Miller – “Intro Duction”, “Bruce Lee” и „Moonlight Sonata” става ясно, че средният бас намалява, но става по-стегнат и ударен. Има нелинейност в ниските – една част потъват, други изпъкват, звучи странно, особено когато соловият инструмент е бас-китара.
Появява се пик във високите среди, саксофоните и гласовете в „Sax Pax For A Sax” на Moondog стават кресливи, фундамент в тоя албум на практика липсва, големият барабан се чува само информативно.

Високите намаляват чувствително и стават по-гладки, цигулките в Концерт №3 за пиано и оркестър на Бетовен, които преди се открояваха рязко, се “прибират” в оркестъра, губят от грапавостта си. Китарите на Ayo вече не звучат грапаво.

Сцената става по-дълбока. Инструментите са по-добре оформени и разделени, те също са по-триизмерни.

Вокалите стават по-заоблени, звучат по-естествено, с по-жив тембър.

ОБОБЩЕНИЕ: Чувствителна промяна в АЧХ, нелинейност в баса, горните среди изпъкват, високите стават по-гладки и намаляват, по-добър 3D ефект, по-дълбока сцена, по-добро разделение на инструменти, по-добър тембър на вокали и инструменти.

 

Тънък картон (кръгчета с диаметър 35мм)

myhifi.org speaker pads 8

Мислех, че мога да предвидя горе-долу ефекта от един или друг материал под колоните. В случая очаквах само да омекнат високите в някаква степен. Изненада. Ефектът от тези съвсем тънки парчета картон се оказа много по-голям и различен. Наистина, високите намаляха и се загладиха. Но огромният ефект беше в ниските. Басът на Маркус Милър стана масивен и ударен. Балансът в АЧХ се измести надолу. Музиката зазвуча масивно, въздействащо. При Massive Attack се получи същото - як бас без неравности. Имах чувството, че не слушам 20 литрови монитори, а големи подови колони.

Пространственост: Сцената стана по-дълбока и триизмерна. Инструментите са по-добре разделени. Усещането за помещенията в записите е отлично, даже около гласа на Ayo се чу атмосфера, а това не го бях долавял до сега. Вокалите и гласовете са с превъзходен тембър и отлично разделени.

Пианото в Третия концерт на Бетовен доби фундамент, чувах го така, както съм свикнал да чувам роял на живо – масивен, без загуби в най-ниските октави.

ОБОБЩЕНИЕ: без дразнещи пикове и падове, много и ударен бас. Без забележки по отношение на пространственост, детайл, разделение и тембър. Кохерентен звук, непривличащ вниманието с нищо.

 

Корк (квадрати 12х12мм, дебелина 3мм)

myhifi.org speaker pads 6

Басът намалява силно и става нелинеен. Губи ударност. Пианото, бас-китарите, барабаните „изтъняват”.

Горните среди изпъкват (на ухо го определям като повдигане около 2-3kHz), в бас-китарата на Маркус Милър се чуват повече ударите на пръсти върху струните, отколкото основния звук. Всякакви инструменти в горните среди изпъкват – тромпети, малки барабанчета, дайрета, тихи чинели и т.н.

Високите отново са по-гладки и по-малко. Тембърът на инструментите и гласовете е добър. Отличен фокус, главите на певиците са с човешки размери.

Сцената е дълбока и прозрачна. Особено ефектно при записа на Stravinsky, където илюзията на концертна зала става почти пълна.

ОБОБЩЕНИЕ: Ниските намаляват, на голяма част от инструментите им липсва фундамент. Добра триизмерност, голяма сцена, живи вокали и акустични инструменти. Може би най-добрият фокус до тук.

 

Тънък филц (кръгчета с диаметър 9мм, дебелина 2мм)

myhifi.org speaker pads 7

АЧХ: Тук се налага да ползвам аналогия: все едно обвих уредбата с тензух. Басът не помръдна като количество, но „омекна”, атаката се изгуби, загуби се чувството за ударност.

Високите намаляха осезателно. По-интересното е, че някак загубиха енергия. Усеща се както в чинелите от “Take Five” на Dave Brubeck, така и в цигулковите секции на оркестрите. Една трудно обяснима немощ и липса на атака във високите.

Сцената се сви. Чух най-плоското до сега изпълнение на „Petrushka” на Стравински, запис, за който мислех, че има „неразрушима” сцена.
Разделението на инструментите и бистротата на звуковата картина намаляха.

Изгуби се резолюцията в средите, което се чувства даже в записа на Маркус Милър, в който няма особено сложни моменти. С класика стана доста неприятно - липса на детайли плюс анемични високи...

ОБОБЩЕНИЕ: Високите губят енергия, сцената става по-свита и по-малко прозрачна. Басът е много, но му липсва атака. Субективно оценявам тънкия филц като най-деградиращия звука материал до момента.

 

Дебел филц (квадрати 50х50мм, дебелина 4мм)

myhifi.org speaker pads 10

Очаквах задълбочаване на проблемите от малките филцови крачета. Отново изненада: мощен, контролиран бас, най-силния до момента. Чува се повдигане около 200-500Hz, което налива допълнителна плътност в ниските среди.

Високите – гладки, естествено вписани в останалата част.

Оттам нататък всички перфектно: огромна, сцена; тембър на гласовете (особено Ела Фицджералд) и инструментите, отлично разделени инструменти. Фокусът е отличен, певиците пеят на 4 метра пред мен. Детайлите в оркестрите са отлични.

ОБОБЩЕНИЕ: Естествен звук, не привлича внимание с нищо, забравяш колоните. Освен лекото повдигане в ниските среди, което прави специфичен тоналния баланс, всичко е перфектно – резолюция, тембър, сцена и т.н.

 

Soundcare SuperSpike

myhifi.org speaker pads 5

Слушах ги с хратиени лепенки отгоре и отдолу, за да няма търкане между твърдите повърхности.

Безспорно най-ефектния звук. Кристално ясна и холограмна звукова картина. Басът е една идея по-слаб, отколкото искам, но с отлична бързина, атака и артикулация. В албума на Маркус Милър изпъкват детайлите нагоре, не в основния звук на бас-китарата. В “Bruce Lee” и “Moonlight Sonata” чух нови звуци, на които не съм обърнал внимание до момента. Движението на пръстите по грифа се чува ясно. В първото парче на “Sax Pax For A Sax” на Moondog големият барабан е като на живо. Движението на мембраната се чува ясно въпреки, че в този запис барабанът е позициониран дълбоко зад саксофоните.

Вокалите на Айо и Ела Фицджералд са фокусирани, живи, все едно певиците гостуват вкъщи.

Звуковите образи са стабилни, ясно очертани в пространството.

Третият концерт за пиано на Бетовен е безупречен: колоните ги няма, инструментите са триизмерни и реалистично, пианото е... Steinway&Sons. Звукът е с бърза атака, тоновете в акордите се чуват ясно, прозрачна сцена.

Все пак, както споменах, с тия крачета вниманието ми е съсредоточено върху средите и високите. Ниски има, но недостатъчно.

ОБОБЩЕНИЕ: Чак сега си давам сметка колко оцветяване вкарват вибрациите, предавани между стойки и колони. Техническо съвършенство – неоцветен, бърз, триизмерен звук, страхотна резолюция. Тонален баланс с акцент върху среди и високи.

 

Плоски силиконови крачета (диаметър 10мм, дебелина 2мм)

myhifi.org speaker pads 4

Ниските са слаби и нямат ударност.

Високите звучат гладко, но им липсва разтежение – цигулката на Яша Хейфец свири, но най-високите компоненти на звука липсват.
Освен тези две забележки, други няма – сцената е дълбока, добре разделени инструменти, отличен тембър, отличен фокус, отлично разделение на инструментите.

ОБОБЩЕНИЕ: Слаб бас, завал във високите. Отлични тембър, фокус, контрол, сцена.

 

Faver-Castell TACK-IT (плоски парчета 10х10мм, дебелина около 1мм.)

myhifi.org speaker pads 11

За да не залепват по колоните сложих хартия върху парчетата. Дали защото се уморих от слухтене, но не мога да схвана характерни особености на този материал.

Басът е много, но без ударност.
Високите са гладки.

Сцената е дълбока. Фокусът е добър, но все пак в “Down On My Knees” на Ayo вокалът беше леко размит. Разделението на инструментите е добро, тембърът на инструментите добър.

ОБОБЩЕНИЕ: ниските не са с най-добро качество, но количество не липсва. Останалото е добре – сцена, резолюция, разделение, тембър, няма проблеми.

 

 

Класацията

Всъщност класацията има само първо и последно място.

На последно място класирам варианта колони директно върху плочите на стойките. Плоска сцена, липса на разделение на инструментите, липса на резолюция в по-сложните моменти, грапави високи. Всякакъв вид подложки облагородяваха в по-малка или по-голяма степен тези проблеми.

На първо място, технически най-голямо подобрение безспорно дадоха крачетата Soundcare. С тях чух най-неоцветен звук, най-добро разделение на инструментите, най-добър фокус, напълно холограмна сцена, дълбочината й беше впечатляваща; атаката и артикукалцията на звуците, даже на най-ниския бас, бяха уникални; тембърът на човешките гласове... жив. Това, с което не можах да се примиря обаче, е тоналния баланс, който поставяше акцент върху средите и високите, там детайлите ми идваха прекалено. На този етап не ми се заиграва с акустиката на стаята и други компоненти от системата, за да компенсирам този проблем и за това не избрах тези крачета за ATC-тата, но остават „първа резерва” и ще ги опитвам в бъдеще, за да видя дали не им е дошло времето.

 

Изводи

Има голямо значение върху какво стъпват колоните.

Вариантите са безкрайни – можем да експериментираме с различни материали, различни размери, различен брой подложки. Не можем да предвидим кое как „свири” и къде ще открием щастието.

Струва си да опитаме различни варианти - ако така успеем да излекуваме някои звукови проблеми, спестяваме пари от излишни покупки.

Степента и посоката на промените зависят от параметрите на колоните и стойките по тях. Няма гаранция, че това, което съм чул аз с тези студийни монитори, ще се чува по същия начин при всеки. Приемете горния експеримент като най-обща насока в тази област.

 

Моят избор

След доста дни въртене на едни и същи парчета ми писна, но направих някакъв избор. Когато споменах крачетата на Soundcare, употребих израза „техническо съвършенство”. Казвам, че те дават най-голямо подобрение „технически”, защото въпреки подобренията в почти всички аспекти, не можах да свикна с този звук. Все пак не сме измервателни уреди, а хора, всеки със свой вкус. Въпреки, че ползвам Soundcare SuperSpike под всички компоненти на системата, звукът с тях под колоните беше „твърде добър” за мен, нямам спомени на живо да съм чувал толкова детайлно музиката. Моята дилема за подложки е между картон и дебел филц. Готов съм да направя компромисите, които искат тези варианти, заради по-добрия фундамент и „естественото” звучене, което ми дават. Но това е моят вкус и моята жертва. Тунингът на една аудио система винаги е търговия – жертваш едно, за да получиш друго. И всеки решава за себе си какво избира и от какво е склонен да се лиши.

Приятна игра!

 

myhifi.org speaker pads