Hi-Fi БАЗАР

banner myhifi ads

Анкета
Колко струва системата ви?
Колко струва системата ви?
Трябва да изберете поне един отговор!

Blackswift OTE-3

myhifi.org blackswift ote3 1

Велин Турмаков

 

Поредните гости у нас бяха отново bookshelf колони от български производител – Blackswift OTE-3 – или по-точно казано Mk III. Мозъкът на компанията Blackswift Audio е Румен Суванджиев – Rutcho, познат в аудиофилските среди у нас като един от доайените на сериозното DIY – а от няколко години и с индустриален статус – аудио. Blackswift предлагат няколко изпитани модела тонколони и лампови усилватели и подходът на Rutcho винаги е бил да тиражира само доказали се като схемотехника и с добра повтаряемост на техническите параметри продукти, което говори за зрялост на подхода и приемственост на редица добри идеи и решения. Досега съм имал възможността да чуя няколко модела озвучителни тела на Rutcho и мога да кажа, че те предлагат сериозен звук със собствена авторска сигнатура. Малките двулентови ОТЕ-3, определени като entry class (960 лева), са продукт, изработен напълно във философията на компанията и се вместват в най-динамичния пазарен сегмент 400 – 600 евро, застъпен основно от компании като B&W, KEF, Dali, Tannoy, Monitor Audio, ELAC и пр. Краткото рекламно описание на колоните, което допълнително ми наостри интереса, бе следното:

„Озвучителното тяло ОТЕ-3 е създаено за убедително пресъздаване на музика с подчертана динамика, както хардрок и метъл, така и акустични изпълнания. Въпреки сравнително скромните 43Hz(-6dB) присъствието на баса е завладяващо, без обаче да се наблюдава монотонността, характерна за някои басрефлексни конструкции и към която лично аз съм насочен изключително критично.”.

myhifi.org blackswift ote3 6


ОТЕ-3 отвън

Три неща веднага се набиват на очи и веднага асоциират колоните с Rutcho/Blackswift: красивото лого – птица, екзотичният естествен фурнир и предноразположеният нестандартен басрефлекс порт, вграден конструктивно в самото тяло. Майсторството при избора и поставянето на естествен фурнир от екзотични дървесини отдавна носи слава на автора и тук нивото отново е високо, въпреки ниския ценови клас на колоната – тъмно зебрано с красиво напаснати шарки на различните повърхнини, даващо илюзия за тяло, изцяло изработено от естествена дървесина. Предните вертикални ръбове са красиво заоблени, което е позволило да се фурнироват 3 страници с един лист фурнир и ефектът визуално е много приятен.

На гърба има стандартен кръгъл панел със single wire винтови терминали, които позволяват свързване на банани или голи проводници. Качеството на терминалите лично мен малко ме разочарова, защото не са съвместими с „вилици” и не дават усещане за солидност и качество, но предполагам, че биха могли да се поръчат и по-добри терминали от Blackswift Audio срещу доплащане при покупка на колони. Иначе терминалите напълно отговарят на ценовия клас на колоните, просто аз лично съм малко по-придирчив към този често пренебрегван, но изключително важен елемент от всяка тонколона.

myhifi.org blackswift audio 8

Общият габарит на колоните е среден за bookshelf (21 х 27 х41 см, ШхДхВ), теглото е 10 кг на тяло и чудесно пасват на стойки с височина около 600 – 650 мм в зависимост от височината на торса на слушателя и слушателския диван.

 

ОТЕ-3 „отвътре”

Модифицираният басрефлекс е нещо като запазена марка за Blackswift и третото поколение колони ОТЕ затвърждават традицията. Предноразположеният порт дава известна свобода на колоните при разполагане спрямо задна стена. Нестандартният порт в стил transmission-line дава и допълнителен слушателски ефект, но за него ще спомена след малко. Колоните са екипирани с 6,5-инчов нискочестотен драйвер Monacor SPH-165CP и 1-инчов високочестотен - Hi-Vi SD1.1A, който не може да бъде сбъркан с друг заради размера и формата на уникалния си фланец – вълновод. Мембраната на Monacor е „изплетена” от любимата ми въглеродна нишка, което сродява тези драйвери с десетки пъти по-скъпи екзотики от хай-енд диапазона.

„Нискочестотния драйвер има лято алуминиево шаси и звукова бобина, навита на шпула от каптон. Нейният размер е 2", което, в съчетание с мощната магнитна система и увеличеният Xmax, дава чувствително подобряване на динамиката и ударността в нискочестотния диапазон.”.

Въглеродните мембрани са скъпи за производство и изискват сериозен know-how. Истинско щастие за мен бе възможността да сравня тези бюджетни колони с моите лични модифицирани Reference 3A Studio Master, също с нискочестотни драйвери с въглеродни мембрани, но от по-висок клас. Останалите измерени технически характеристики според производителя:

Номинален импеданс - 8 Ohm
Минимален импеданс - 6,6 Ohm (2,9K Hz)
Максимален импеданс - 54 Ohm (47Hz)
Номинална мощност - 75 W
Чувствителност - 88,5 dB/W/m
Честотна лента - 52-20000 Hz (-3dB), 43Hz(-6dB)

Подробните измервания и данни от Blackswift Audio лично мен не ме изненадват – Rutcho притежава една от най-прецизните измервателни системи с техника на Brüel & Kjær за сваляне на параметри на тонколони в България. Подходът му към клиента е честен – чутото почти без изключение се покрива с измереното. А за чутото, което не може да бъде измерено, започвам отделна глава.

 

ОТЕ-3 свирят

Въпреки средната си чувствителност около 89 dB/W/m се получи спонтанна емоционална връзка между моя прототип на двустъпален нискомощен триоден усилвател с крайни лампи E55L и тестовите колони. Оказа се, че ОТЕ-3 се разкриха на 99% като качества при много ниски лампови ватове, което лично мен много ме зарадва. Бях приготвил и един по-мускулест полупроводников „засилвач”, модифициран Sony TA-FA3ES, 2x 70W върху 8 ома, за да чуя какво могат ОТЕ-3 с повече ток. Какво се получи – четете по-долу. Колоните бяха разположени на стойки Audiophilum ME-1 с височина 645 мм и насочени към слушателя под ъгъл 25 градуса.

myhifi.org blackswift ote3 7

 

Тестовата музика по стара традиция я подбрах разнообразна стилово, за да мога да преценя по-добре как се справят тестовите колони с проста и комплексна музика, по-бърза и по-бавна, по-ударна и по-спокойна. Слушателската сесия започнах с джаз трио: Tingvall Trio – Vägen. Този албум е записан много добре, въпреки че не е от най-аудиофилските образци. Характерно за него е добрият тонален баланс на пианото (не е метално и „пискливо” както в повечето пиано записи, а притежава добър нискочестотен компонент) и доброто 3D както в широчина, така и в дълбочина. С лампова мощност под 1 ват на канал колоните напълниха помещението (30 кв.м) с динамичен звук без никакъв проблем и първото ми впечатление бе липсата на каквато и да е насоченост от страна на високочестотните драйвери. Те свирят леко и отворено, излъчват естествено и ненатрапчиво, триизмерността им е впечатляваща. Привидно „фалшивият” вълновод явно си върши работата добре, защото драйверите на моите колони – Seas T25C001 – ги усещам определено по-насочени. Високите честоти сами по себе си не са в никакъв случай агресивни и остри, а приятно закръглени, с отличен детайл и текстура и „меден” характер, който е много типичен и за другия топ драйвер на H-Vi – Q1R. Без да имам каквато и да е информация за използваните филтри в колоните, мисля, че използваните части са класни.
Цялостният характер на колоните е „стегнат”, загладен, с леко обрани пикови динамици – главни „виновници” за това са филтрите, а и фактът, че аз съм много разглезен да слушам колони без филтри към нискочестотните драйвери (просто такава е фирмената концепция на Reference 3A) и абсолютно всички филтрирани колони ми звучат по-стегнато и по-обрано. Концентрирайки вниманието си върху нискочестотните драйвери с въглеродни мембрани, почнах да откривам много сходни звукови черти с моите въглеродни in-house драйвери: бързина, отлична микродинамика, естествен тонален баланс, ударност (честотно докъдето е възможно). Средата на драйверите е отлична, която абсолютно незабележимо прелива към туитърите с незабележим срез и без усещане за пропадане или кръпка в тази област. Освен усещане за бързина въглеродните мембрани дават и отлично усещане за маса и тяло за разлика от хартиените – неща, които са доста трудни за възпроизвеждане от хартия, особено от такъв драйвер с по-малък диаметър от 30 см. Контрабасът на Omar Rodríguez Calvo от триото слиза ниско и енергично, като някъде около 80-100 херца изведнъж – логично, гледайки измерените -6dB при 48 херца – пропада и загубва енергия, тежест и ударност. Първоначално реших, че ниската мощност може би има пръст, но повторният тест, който направих с мощното стъпало Sony, доведе до същия ефект при сигналите под 100 херца. Предвид размерите на тялото, мисля, че нещата са напълно в рамките на очакваното. Мощният полупроводников усилвател всъщност не даде никакъв бонус – всичко остана във вида, в който го възпроизвеждат лампите, но стана по-гръмко и с не толкова добра резолюция. Липсващите ниски честоти не се появиха осезаемо, подозирам тук има пръст и полупроводниковото стъпало, което си има по рождение сравнително „срамежлив бас”.

myhifi.org blackswift ote3 2

 

След трио джаза преминах към по-комплексна класическа музика : Russian Pops на аудиофилския лейбъл PopeMusic – безкомпромисен двумикрофонен запис с феноменален динамичен диапазон. Романтичният драматизъм на „Большой вальс” на Валерий Гаврилин и на „Романс” на Георгий Свиридов бяха предадени с лично отношение и емоция, а ударността и бързината на тарантелата на Гаврилин и на военния марш на Свиридов разкриха всички хубави страни на малките „карбонови” драйвери – бързина, динамика, ударност и тежест... до към 500 херца, защото надолу започнаха да изкачат подводни камъни.

Междинна спирка направих при John Zorn с неговия страхотен проект Filmworks XXIII: El General само и единствено да чуя как ОТЕ-3 възпроизвеждат перкусиите в откриващата пиеса Los Cristeros. Нямаше и помен от острота и агресия, но отзвучаването бе по-късо в сравнение с моите референтни колони.

Като резюме за акустичната музика – с естествен тонален баланс близо до звука на живите инструменти. Много добра динамика и отлична бързина. И един бонус, на който за първи път обръщам внимание при колони на Blackswift: нестандартният басрефлекс порт добавя един много ясно изразен и определено приятен hall-ефект – леко ехо, което много приятно си пасва с акустична музика, защото оформя обем и по-добра локализация. Не знам дали е нарочно търсен ефект или случаен резултат, но определено не дразни.

Настъпи моментът и за забележките: малкият 6,5-инчов нискочестотен драйвер на Monacor определено кляка динамично при комплексна музика с няколко нискочестотни инструмента. Под 500 херца резултатът е компресирана „топка” от звуци, в която инструментите губят локализация, собствена динамика и всичко се слива в обща маса. Тук вече си пролича класата на Reference 3A колоните, които със своите 8-инчови драйвери държат всичко под контрол до най-ниските ноти. Пропадането под 100 херца допълнително може да изненада неочаквано слушателя, защото инструментът изведнъж „изчезва” в долните октави. Но от този проблем страдат и много по-скъпи bookshelf тела, така че няма нещо конкретно, в което да обвиним ОТЕ-3.

Останалите няколко теста направих с електронна музика (Kraftwerk – Minimum-Maximum), хеви метъл (Candlemass – Epicus Doomicus Metallicus) и вокали (Lori Lieberman – Home of Whispers). При бащиците Kraftwerk нещата продължиха да стоят чудесно, защото музиката им не е от най-сложните и ОТЕ-3 се справиха отлично. При Candlemass определено се „замаза” дефектът в ниската среда и компресията при комплексен сигнал не си пролича никак. Може би затова колоните съвсем точно са таргетирани към рок и метъл. Динамиката от 500 херца нагоре продължи да впечатлява и ако колоните имаха и ниски ниски честоти (или ниски2 честоти), със сигурност щяха да са ми сред фаворитите за тежка и електронна музика. Гласът на Лори Либерман беше без забележки, както и предположих, след много доброто представяне при записи с познати акустични инструменти.

 myhifi.org blackswift audio 2

 

ОТЕ-3 в резюме

Чудесни колони за всякаква музика, като по-простата акустична (соло, дуо, трио, квартет) им се удава най-добре. Не толкова сложни електроники без клубен бас (Kraftwerk, J.M.Jarre, Vangelis) също им се удават добре, като с комплексен рок и метъл дефектът в ниската среда (компресия и лоша резолюция) се превръща в приемлив за слуха ефект. Но “прегрешенията” на колоните не са страшни и са съвсем релевантни за ценовата им категория, като положителните им качества са в превес и определено чувам по-интересни аспекти в сравнение с други тела за същите и двойно повече пари. При всички случаи ОТЕ-3 трябва да присъстват задължително в списъка за прослушване, ако човек е тръгнал да си избира компактни озвучителни тела в ценовия диапазон 400 – 600 евро.

 

 

Тестова система:

Sony CDP-X3000ES транспорт (модифициран)
Audiotour Propaganda DAC
Sony TA-FA3ES усилвател (модифициран)
Двустъпален еднотактен триоден усилвател с E55L и аморфни изходници Tribute (прототип)
Furutech Alpha S-1 колонни кабели
Audiophilum ME-1 стойки за колони
Reference 3A Studio Master референтни колони (модифицирани)

myhifi.org blackswift ote3 5 myhifi.org blackswift audio 1

myhifi.org blackswift audio 5

myhifi.org blackswift audio 6

myhifi.org blackswift audio 7

myhifi.org blackswift audio 9

myhifi.org blackswift audio 3