Hi-Fi БАЗАР

banner myhifi ads

Анкета
Колко струва системата ви?
Колко струва системата ви?
Трябва да изберете поне един отговор!

Bruckner Symphony n.9 - V.Delman, Orchestra Sinfonica Dell'Emilia Romagna "Arturo Toscanini"

 Delman 89

Има ли хай-енд в света на диригентите и оркестрите? Разбира се. Още повече ако се отнася до композитора Антон Брукнер и неговите последователи, получили моралното право да се наричат брукнерианци: Фуртвенглер, Зурихт, Бьом, Йохум, Ванд, Клемперер, Караян, Джулини, Булез, Скровачевски... Не просто диригенти, а истински интепретатори и духовни разпространители на идеите на Брукнер. Зад тях са оркестри-машини като Берлинската и Виенската филхармонии и Оркестъра на северногерманското радио, които свирят 8. и 9. симфония с лекотата, с която Оркестъра на БНР свири "Рапсодия "Вардар" на Панчо Владигеров на съботна репетиция. Записите им са... просто съвършени като музика. Да се търсят проблеми и драми в техниката и в оркестрацията е мисия невъзможна. Кратката интродукция бе необходима, за да обясня всъщност букета от парадокси, с който се сблъсках в записа на 9. симфония на Брукнер, изсвирена от Orchestra Sinfonica Dell'Emilia Romagna "Arturo Toscanini" под диригентството на Владимир Делман. Второразреден оркестър се дирижира от второразреден диригент с руски корени. И на всичкото отгоре са лапнали големия залък на последната брукнерова симфония. В първите 5 минути от първата част на симфонията държах дистанционното с пръст на стоп: пълен фарс! Ауфтакти, липса на синхрон, щръкнали инструменти, фалшиви тонове - кошмар! Точно преди да изпратя диска в небитието, фарсът рязко приключи. Кодата на първата част зазвуча феноменално - стегнато, плътно, музикантите се концентрираха, появи се мистерия и драма, водещата цигулка вкара емоция и красота. Темпото бе една идея по-бавно от Гюнтер Ванд, ако можем да го ползваме за еталон за "средна скорост". Усмивката изчезна от лицето ми, а няма нищо по гротескно от усмивка при музика на Брукнер, нещата са несъвместими. Интродукцията на скерцото беше също прекрасна, една идея по-бързо изсвирена дори и от най-бързите версии на Фуртвенглер и Бьом, но финалът на скерцото съчета бързината с емоция и финес. Да, скерцото звучеше свежо, а това всъщност е идеята на всяко скерцо. Но усещането не беше за претупване на материала, личеше ясно идеята на Делман да забърза второто действие. Третата част, адажиото, продължи бързото темпо от втората част, но не изцяло. При преходите между подтемите темпото се променя, акцентите се усещат по-добре, чудесно дирижиране. За мен няма нищо по-неприятно от еднакво изсвирени симфонии с едно темпо от начало до край. За съжаление това е нещо като запазена марка за българските оркестри и диригенти - от Моцарт до Брукнер темпото е идентично. Краят беше бърз и внезапен – точно както трябва да свърши адажиото преди грандиозния Finale – за съжаление на човечеството останал недовършен. 90% от диригентите префасонират адажиото на 9. симфония във финал, с цялата помпозност и тежест в края, с дълго отзвучаване, което винаги съм смятал за погрешно. Дискът лично на мен ми донесе наслада, но всеки път пропускам първите 5 минути, които ме разстройват. Записът е един свеж пример как желанието и емоциите на второстепенни изпълнители, без претенции и без да са прегрели от репетиции, правят нещата да звучат на нивото на хай-енд диригент и оркестър, дори в отделни аспекти - като вибрантните плачещи водещи цигулки, привнасящи приятна славянска топлина в стил Ловро фон Матачич - по-добре от арийските „машини”! Браво!

Музика: ●●●●●

Звук: ●●●●○

Велин Турмаков