Hi-Fi БАЗАР

banner myhifi ads

Анкета
Давате ли пари за музика?
Давате ли пари за музика?
Трябва да изберете поне един отговор!

The Pale Emperor

myhifi.org marilyn manson the pale emperor

Marilyn Manson, "The Pale Emperor" 2015г.

Момчил Лозанов

 

Искам да напиша няколко реда за един албум който си пускам в последно време.
Става въпрос за, албум излезнал в началото на годината. “ The Pale Emperor“ на Marilyn Manson.
От последната му тава бях разочарован. Липсваше ми енергията му. Залитна. Не знам дали искаше да е модерен или самият той не се понасяше по това време, или просто не ми хареса. За това подходих със съмнение.
Още от първото парче гласът му отново ме вкара в кривата на тежките размисли. Навремето U2 издадоха един албум с име в превод “Тракане и тананикане“/ за последният албум на U2 няма да напиша нищо/, а гласът на Менсън винаги съм го определял като “пъшкане и викане“. Но по един особен дарк и мъжки начин неразбираем за последните издания на Евровизия.
Винаги съм харесвал мъжките вокали да звучат твърдо и искрено. Дълбоко. Много рядко високата бленда ми е въздействала. Ето защо се залепих на стола.
В последните години наблюдавам пълен застой на стила в който Менсън прави музика. Дори Резнър от NIN залитна в стил на личностно проучване и ми трябваше някой който да се опитва да накара обществото да извика.
Този албум го прави. Прави го макар и със забележката че и на Менсън възрастта си личи. Вече не е толкова категоричен в музикалният си изказ. Но все още Думата Fuck не звучи като желанието на застаряваш чичко. Или поне не одобрява чичкото.
Менсън е известен с това че провокира, че крещи срещу това което не му харесва и шепне когато го е страх. Тук още в първото парче решава да ни вкара в своя свят.
This world doesn't need no opera
We're here for the operation“
И за съжаление това не е революция в стил Rage Against, а е самата реалност в която живеем. Ние наистина забравихме операта. Символът на света ни стана “We got guns, you better run“ и се успокояваме с мисълта, “ We're killing strangers, so we don't kill the ones that we love, love, love, love“
Не знам какво обичаме но рифовете в тази тава мразят. Менсън отново пише хард текстове и има невероятна музикална култура и този път вместо да се заиграва със стиловете го показва в самата композиция. Иначе всичко е подчинено на добрият стар ритъм енд блус.
Така че, mother fuckers, ако искате да ви е гадно и тъжно слушайки един прекрасен рок. Пуснете си тази тава.