Munich High End 2016 (част втора)
Виждали ли сте нови колони на Marantz? Това на снимките са прототипи. Самият Ken Ishiwata оперираше с дистанционното в тази стая. Свиреше някаква класика и "скромен" стерео усилвател от новата 10-а серия даваше прекрасни динамика, резолюция и ударност в ниските честоти. Странни средночестотни говорители...
В преддверието на една от стаите стояха две кутии MSB, хората минават, никой не обръща внимание. Метнах се да снимам Select DAC-а заради прозрачния корпус, без да обърна внимание на черното нещо отляво. Видях, че отстрани има сложени слушалки STAX SR-009 и Stax SR-501. В суматохата можех да ги отмина, но реших да пробвам и сложих SR-009. Веднага прави впечатление естествен звук с великолепни вокали. Нямаше как да не се загледам в лепнатия върху черната кутия лист и се втрещих. Оказа се, че това е усилвател за електростатични слушалки на MSB. Даже не бях чувал за него. Цената удря в земята всички слушалкови усилватели - $37950! А заедно с дака се превръщат в най-скъпата слушалкова система, която съществува - $127900. Не мога да преценя дали бих дал $37950 за слушалков усилвател, но ако можех да си позволя дак за $90000 вероятно нямаше да ми е проблем и усилвателчето. Два пъти се връщах при тази постановка и с две ръце я обявявам за най-добрата слушалкова система на това шоу. Много ми се ще да можеше да я сравня със Sennheiser Orpheus, но този път тя не присъстваше.
Голямо разочарование - новият флагман на Martin Logan, Neolith, с електроника на Constellation. Свиреше "21" на Adele. Вокалът беше съскащ, неясен, фокус липсваше напълно. Струпване на скъпа техника с плачевен резултат, особено на фона на съседните уредби. Повторих тази зала, за да си оправя впечатлението и не успях - същото положение. Нямам обяснение.
За разлика от Neolith и скъпотиите, Marin Logan Renaissance с моноблокове на Pass Labs свиреха дебютния албум на James Blake фокусирано, динамично, детайлно и с прекрасен контрол в ниските.
Германците Metaxas&Sins толкова отдавна бият тъпана по всички сайтове с компютърни графики на новата си серия усилватели, че вече не вярвах, че ще ги видя на живо. Появиха се. Точно толкова красиви, колкото са на картинките. Колоните на Apertura в комбинация с тях свиреха присъствено, чисто и бързо.
Heco и Magnat - мътно, без никаква динамика. Влизах няколко пъти и всеки път с приятелите се чудехме тия хора имат ли представа къде са попаднали...
Blumenhofer с електроника на Air Tight и грамофон Pluto - една от стаите с жив звук.
В помещение с размерите на средностатистически хол свиреха огромни хорни на полския производител Auto Tech с усилватели My Sound и източник грамофон. Човек очаква всичко друго, но не и толкова фокусиран и естествен звук. Смениха плочи с различна музика, впечатлението не се промени. Големите рупори са направени от някакъв масивен грапав полимер, останалото е тапицирано с кожа. Отлична изработка.
С приятеля, с който обикаляхме изложението, бяхме единодушни, че това може би е най-лошото съотношение цена/звук. Пълна липса на динамика и прозрачност от колоните на Audio Physic, хранени от супер скъпите моноблокове и източници на Esoteric. Отново ни трябваха няколко посещения, за да се уверим, че положението наистина не е розово.
Кабелни извращения от Mark Johansen. Колоните са Stenheim Reference Statement (400000CHF)
Референтната система на Kharma. Въпреки че не ме хвърли в оркестъра, няма как да я пропуснеш. Без да смятам точно, цената може би се върти някъде около $2000000.
Ю.Александров
Munich High End 2016 (част първа)
Munich High End 2016 (част трета)