Hi-Fi БАЗАР

banner myhifi ads

Анкета
Давате ли пари за музика?
Давате ли пари за музика?
Трябва да изберете поне един отговор!

Paul Barton и PSB Speakers, научният подход

myhifi psb speakers hi fi plus Paul Barton at NRC.jpg.648x460 q85

Представяме ви една компания, все още малко позната в България, но водеща с иновациите в своя бранш и уважавана от професионалисти и аудиофили по света.

PSB Speakers International e част от канадската The Lenbrook Group, която включва компаниите PSB, NAD и BlueSound.

Основател и главен проектант на PSB e Пол Бартън (Името на фирмата е акроним имената на него и жена му, Paul & Sue Barton). Пол Бартън е роден в гр. Пикъринг, Канада. В началото на 60-те години, още 7 годишен, започва да свири на цигулка. Когато е на 9 години баща му решава, че той трябва да свири на нормален, не детски инструмент и решава да му направи сам цигулка. Изучава контрукцията на цигулките на Страдивари, проектира своя и след което поръчва материали за нея от Европа, се посвещава на изработката. Когато Пол Бартън е на 11 години получава новата си цигулка, с която печели местен конкурс за млади изпълнители.  По онова време двамата с баща му се интересуват от от музика и звуковъзпроизвеждане и не харесват това, което чуват от тонколоните, които намират на пазара през 60-те. Започват да събират наличната по онова време литература относно конструиране на тонколони  и да правят свои модели в домашната работилница.  Успоредно с това се интересуват от запис на музика като купуват собствено звукозаписно оборудване и известно време се занимават успоредно със запис и звуковъзпроизвеждане. Впоследствие Пол Бартън решава да се посвети само на конструирането на тонколони. През 1972г. Пол завършва училище и постъпва в университета на Ватерло, Канада, известен с аудио лабораторията си, в която тогава работят Станли Липшиц и Джон Вандеркой. Същата година заедно с двама състуденти основава PSB Speakers. Започва производство на собствени модели тонколони като разделя времето си между ученето и работата във фабриката. Разкъсването между двете дейности продължава две години и половина, когато се налага да направи избор и той избира да напусне университета, за да се посвети изцяло на контруирането на колони. Първият серийно произвеждан модел на PSB е двулентова колона с 1” високочестотен говорител на Philips и 12” говорител на фирмата Radio Speakers of Canada.

През 1974г. приятел, журналист в канадското списание Audio Scene, запознава младия Пол с д-р Флойд Туул, който по това време работи в Националния съвет за научни изследвания в столицата на Канада Отава. Националния съвет за научни изследвания е държавен научен институт, основан през 1916г. и финансиран от канадското правителство. Целта е да се правят изследвания в различни направления, първоначално касаещи предимно отбраната и военната промишленост на страната, а след Втората световна война се дава приоритет на изследвания, целящи да осигурят жизненост и конкурентоспособност на канадските компании на световния пазар.

myhifi psb speakers cheminst ca NRC building

През 1974г. д-р Флойд Туул работи в Акустичния отдел, който е част от Департамента по физика на НИНИ. Д-р Флойд Туул е една от водещите фигури в областта на акустиката и психоакустиката в световен мащаб. След завършване на Imperial College в Лондон, от 1965 до 1991 работи в НИНИ. През това време научните му публикации го превръщат в авторитет в областта на акустиката и психоакустиката, лауреат на много научни награди и автор на основни за областта си изследвания на тема електроакустика и психоакустика.

Със запознанството на Пол Бартън с д-р Туул през 1974г.започва сътрудничеството на PSB Speakers с Националния съвет за научни изследвания. От 1974 до 1982г. PSB е единствената компания, която използва безеховата камера и специалните помещения за прослушване на НИС за развойната си дейност, а нейните дизайнери работят заедно с учените от акустичния отдел. PSB са първият производител, правещ колоните си изцяло в НИНИ.

Методологията na фирмата включва два подхода – измервания на пробни модели и т.нар. контролирани слепи тестове, при които слушателите оценяват чутото от различни колони по точно определени критерии без да имат възможност да виждат техниката, която слушат.

Философията на Пол Бартън е да се създават естествено звучащи колони, които не прибавят нищо към звука и не отнемат нищо от записа, пресъздаващи същинската природа на записаните инструменти или, както го дефинира той, колоните трябва да са като прозорец, през който гледаш без да усещаш самото стъкло на прозореца.

myhifi psb stratus goldi

PSB Stratus GOLDi

В първите години от съществуването си PSB произвеждат колони, които се борят в средния ценови клас, без претенции за хайенд, но през 80-те години дават заявка за влизане във висшата лига със серията Stratus, която включва моделите Stratus Mini, Stratus Silver i и флагмана на фирмата Stratus Gold i. Серията Stratus е високо ценена от аудиофилите и се произвежда повече от двадесет години, чак до 2007г., когато е заменена от серията Synchrony, включваща моделите Synchrony One, Synchrony Two, букшелфовете Synchrony One B и Synchrony Two B и две централни колони за многоканално аудио – Syncrony One C и Syncrony Two C. Върховата серия Synchrony е спряна от производство през 2014г.и понястоящем продуктите на фирмата са разделени в сериите Imagine, Image и най-ниската Alpha. През 2015г. фирмата представи и първите си слушалки, зад които стоят десетки години изследвания в областта на физиологията на човешкия слух, психоакустика и акустика.

psb synchrony one and tower 3

PSB Synchrony One и PSB Imagine Tower 3 

Предлагаме ви интервю с Пол Бартън, дадено за изданието Hi-Fi+ през м.август 2013г.:

Hi-Fi +: PSB разбира се са известни със своите тонколони, но в последно време сте свършили много работа, за да направите качествени слушалки. Какво ви поведе в тази посока?

Пол Бартън:  Ами вижте, аз съм в компания, която 40 години се развива около традиционни хай-фи продукти , но начинът за слушане на музика през последните години се промени драстично. Така че желанието или нуждата на хората да имат стационарни музикални системи, които да слушат само когато са вкъщи, е спряла да развива или направо намалява. Новият слушател е човек на движението.

Аз не мога да променя това, но в един момент си помислих "Боже, аз съм свидетел на някои невероятни проучвания, което се провеждаха паралелно с изследванията на тонколоните, проведени в Националния съвет за научни изследвания на Канада, още от  времето, когато се запознах с д-р Флойд Туул. Това бяха изследванията на д-р Едгар Шоу (Edgar Shaw), шеф на Туул  по това време, който картографира ушната мида и проучва ушния канал на човека. Голяма част от тези изследвания са фокусирани, по настояване на медицинската общност, в търсенена по-добри начини да се правят слухови апарати, но също допринасят и за начините на възпроизвеждане на музика.

Така Едгар (д-р Шоу) се посвети на това да направи някои фундаментални изследвания върху анатомията на ушната мида и ушния канал. Имайки предвид предоставените ни ресурси и цялата вътрешна информация докато бях близо в Националния съвет за научни изследвания до д-р Шоу и д-р Туул, беше съвсем естествено да се заинтересувам от говорители, предназначени да се носят директно върху (или във) ухото.

myhifi theabsolutesound comP5180009

HI-Fi +:  Какви специализрани познания ви даде тази съвместна работа?

Пол Бартън: Трябваше да участвам непосредствено в изследванията на Едгар и да се уча него. Спомням си  как веднъж,  докато провеждаше своите изследвания се опитваше да създаде перфектния точков източник, Едгар дойде при мен. Попина ме "Имате ли 1-инчова пищялка, която да сложа в края на една тръба?", където идеята беше да се използва 1-инчова тръба, която е дълга около 25 фута с пищялка в единия край, за да се създаде идеален точков източник. Той се нуждаеше от перфектен точков източник за да прави експерименти върху насочеността на ушната мида. Аз бях в състояние да получа наистина детайлни познания и преценки върху сложността на човешкия слух, не само за анатомията на външнното ухо и ушния канал, но също така и за ухото като датчик, който превръща акустична енергия в електрическа, така че мозъкът да може да я преработва, давайки ни възможност да възприемаме триизмерен звук само с две уши.   А това е феноменално!

Така започна историята ми със слушалките. Разбира се слушалките представляват огромен, разрастващ се пазар, който обслужва всички тези нови навици за слушане, които младите хора имат. Изглеждаше съвсем естествено за нас да споделим нашето схващане за това, как трябва да звучат добрите слушалки. Ето как се появиха слушалките PSB.

Hi-Fi +: Доколкото разбирам, изследването на поведението на тонколоните в помещения е повлияло върху конструкцията на вашите слушалки. Можете ли да ни кажете нещо повече за това?

Пол Бартън: С всички направени в НИНИ проучвания и успоредно с работата ни по тонколоните, тяхното взаимодействие с помещенията, както и за това, кое звучи добре (за повечето слушатели), в края на 80-те и началото на 90-те години бяха положени много усилия, за да се установят оптималните настройки на говорителите в помещения. Ние направихме нещо, наречено проект Athena в НИНИ в който PSB, Paradigm, API (представляваща фирмите Energy и Mirage), и фирмата за студийни монитори SOTA работихме заедно в продължение на три години, за да разберем как да прилагаме автоматизирани еквилайзери за говорители, т.е. как да се направят „смарт” тонколони. Това беше много преди да бъдат създадени Audissey или други алгоритми и преди мощните DSP чипове, които биха се побрали в A / V приемници,да станат достъпни.

В онези дни ви бяха необходими четири процесора Motorola DSP 56001 за генериране на съответната крива на АЧХ за компенсиране на помещението, а дори и тогава отнемаше твърде много време поради ограниченията в скоростта на процесора. Понеже можехме да изравним звука в една стая, можехме да направим всяка една колона перфектно равна, но когато правехме слепи тестове, колоните, които бяха перфектно изравнени в стаята, предизвикваха негативни коментари от слушателите. Повечето хора казваха „Няма достатъчно бас.”

Чували сте мен и други хора да го казваме преди, но има определено звучене, което очаквате да чуете, когато сложите в стаята колона, която е линейна в безеховата камера. Помещението прибавя малко енергия, защото излъчването на басовия драйвър в най-ниските му честоти е по-многопосочно, отколкото в по-високите честоти. Това означава, че акустичната мощност на колоната в стая не е равна. По остта на излъчване колоната може да е линейна, но ако разглеждате цялостната енергия, която излъчват говорителите, тя не е равна. Когато сте в стаята вие чувате някаква комбинация от директен звук и звук, отразен от стаята. И ако изследвате много помещения и много говорители, свирещи разнородна музика, ще разберете, че звукът, който чувате от добра тонколона в добра стая е някъде между директното излъчване по остта на възпроизвеждане и общата акустична мощност в стаята.

Така че това е нещо, което ние наричаме "гейн на стаята" и всички слушалки - ако слушаме музика, която сме свикнали да слушаме през тонколони в стая - трябва да имат съответно същия гейн, за да можем да преценим как би звучала музиката, ако свири през чифт добри колони в добро помещение. И не е ли това звукът, който търсим?

myhifi psb speakers theabsolutesound comP5180015

Hi-Fi +: И някои биха казали, че понеже записите обикновено се мастерират чрез използване на мониторни колони в помещения, прилагайки гейн на стая в слушалките е необходимо съответно на слушателите, за да чуят каквото продуцентът е искал да чуят, така ли?

Пол Бартън: Да, продуцентите и мастеринг-инженерите вероятно взимат решенията си възоснова на говорители, които са равни (по остта на възпроизвеждане) в стаята. Не забравяйте, че всичко в процеса на звукозапис, включително процеса на възпроизвеждане, когато инженерите и продуцентите прослушват работата си и вследствие на което вземат решение възоснова на това, което чуват, и променят нещата, за да ги накарат да звучат по начина, по който искат, всичко това е все още част от изкуството. И ние трябва да сме лоялни към звука на записа след края на целия този процес.

В идеалния случай ние бихме искали да сме в помещение с абсолютно същите високоговорители, които инежерите и продуцентите са използвали, за да чуем точно това, което са чули те. През годините звукът на „добрите” говорители в „добро” помещение се разви де факто като стандарт за това как инженерите и продуцентите искат да звучат записите им. За това, когато слушате едни слушалки, които НЕ прибавят гейна, който би прибавило помещението към нормален чифт колони, вие не правите звуковъзпроизвеждащата верига по наина, по който продуцентите биха очаквали да бъде.

Hi-Fi+: Смятате ли, че хай-енд аудио общността с времето ще приеме слушалките по-добре, отколкото сега?

Пол Бартън: Не мога да говоря от името на хай-енд производителите, но мога да говоря за света на слушалките и как той може да си взаимодейства с хай-енд общността (и даже с други производители на колони, освен нас).

Мога да направя едно сравнение. В по-ранно интервю ние говорихме за това как започнах PSB през 1972 г. и след това се включих в НИНИ през 1974 г. В онези дни, когато влезех в стаята за прослушвания на НИНИ и слушах, и сравнявах колони, си спомням колони от различни марки, от различни части на страната и с различни размери и форми, всички звучащи абсолютно различно. Реакцията ми тогава беше да се попитам „Какво става тук? Кой е прав? Защото не може всички да са прави.”

Е, днес колоните са много по-подобни, не се различават като черно и бяло, като ден и нощ, и ако се случи да е така, тогава обикновено различните биват отхвърляни. Така че аз мисля, че слушалките през 2013г. са на същия етап, на който бяха колоните през 70-те. Защото няма съгласие относно това какъв е търсеният звук, който трябва да имат едни слушалки. Чели ли сте публикациите, които е написал Шон Олив (Sean Olive) от Хармън Интернешънъл относно този проблем?

myhif psb speakersi hifiplus com Ear Canal Research at the NRC

Hi-Fi +: Аз все още не съм чел официалните публикации, но съм виждал доста подробна презентация на PowerPoint, която Олив представи върху своите изледвания на слушалките, с изводи, които за извлечени от тези публикации.

Пол Бартън: Да. Първата публикация, който той направи беше представена в Сан Франциско миналия октомври и потвърди неговите подозрения, че няма консенсус по това каква трябва да бъде целевата фунцкция за слушалките. Накратко, той видя, че няма спореазумение между производителите, те всички мислят различно.

След това, в следващата публикация, той описа експеримент, където оптива два различни чифта слушалки, едните струващи около $1000, другите около $300 и прилага различни еквилайзерни криви (мисля, че бяха шест на брой) на двата чифта. В крайна сметка той използва сляп тест, за да оцени резултатите.

Модел на една от използваните криви била характеристиките на помещението за прослушване на Хармън, което е било калибрирано да има определено звучене. Прилаганата на слушалките еквилайзерна крива, която наподобява звука на тонколони, свирещи в това помещение, е трансферната функция, която всички в контролната група слушатели са предпочели.

Hi-Fi +: Значи вие смятате, че изминавайки същия път, който колоните вече са извървели, ставайки по-еднакви и споделяйки някакво съгласие относно търсената АЧХ, слушалките ще се възприемат широко в хай-енда?

Пол Бартън: Мисля, че ще стане така, защото производителите в хай-енд сектора ще си кажат „Най-накрая разбраха. Сега си струва да се слушат”.

myhifi psb speakers hi fi plus com paul barton at cedia 2011 wearing his new m4u 2 headphones