Hi-Fi БАЗАР

banner myhifi ads

Анкета
Чувате ли промяна на звука при смяна на кабели в аудио-системата?
Чувате ли промяна на звука при смяна на кабели в аудио-системата?
Трябва да изберете поне един отговор!

Как Apple Music буквално променя звука на песните

myhifi.org apple music matrix

от The FADER

На 30 юни Apple стартира Apple Music, комплексна услуга за аудио стрийминг, радио и връзка между музиканти и фенове. Услугата на Apple ще бъде първият източник на музика след появата на веригите за продажби на компактдискове, който ще има нещо като монопол върху слушателския пазар – софтуерът ще бъде качен на бъдещите айфони и може би ще се прелее в най-големия пазар на музика в света, iTines Store. Новината повдигна въпроси относно малките лейбъли, големия бизнес и хомогенизацията на вкусовете, но също така ще има голямо значение за това как ще звучи музиката за в бъдеще.

Ние мислим за mp3-ката като за наследник на компактдиска. Едно време вие щяхте да плъзнете албума на Sisqo или Strokes в компютъра, да рипнете песните от диска и само след няколко минути щяхте да имате дузина пресни файлове, които да просвирвате, спирате, споделяте и прехвърляте както искате. Въпреки че бяха цифрови файлове, mp3-ките са смятани за нещо като физически носители на музика с осезаеми свойства: mp3-ката все още е нещо, което можеш да купиш и „притежаваш”, две различни mp3-ки на една и съща песен може да не звучат различно като микс и качество. Но с разпространението на стрийминг- услугите нашето чувство за музиката като за физически обекти (песни, сингли, албуми и файлове) може да отстъпи на нещо, наподобяващо повече Netflix: музикална библиотека, поддържана от частен източник, управлявана независимо от създателите на музика, които я снабдяват, и потребителите, които я ползват.

Преразглеждането на историята на компактдиска се нуждае от малко разяснения. Компактдисковете не са възникнали само защото са лъскави, висококачествени и лесни за мяткане из стаята. Технологията е била изобретена, стандартизирана, рекламирана и разпространявана от Sony, чийто лейбъл е избрал новия формат за главен при издаване на албумите. Албумът от 1982 “52nd Street” на Billy Joel е бил първият, издаден на компакт диск, разпространяват от Columbia/Sony в Япония и промотиран в тандем със Sony CDP-101, един от първите домашни CD плеъри. След като CD форматът надвил аудио касетите, музикантите били поощрявани да прекрояват дължината на албумите и методите за запис спрямо новата медия; компанията, която разпространявала песните, дисковете и плеърите спечелила по всички параграфи.

“В онези дни всички лейбъли са имали сделки с компаниите за дистрибуция и се наложило да прехвърлят мастер-лентите на ¾ инчова видео лента, нещо като гигантска VHS касета.”, обяснява в телефонно интервю за The FADER инженерът и дългогодишен сътрудник на Kanye West Mike Dean.”Sony притежаваха лейбъла, Sony притежаваха компаниите за ленти. И пак те имаха интерес по всички места, където се мастерираше. Те искаха да продават тази лента.” Всеки албум, който някога сте слушали има „мастер”, оригиналният запис, от който се копират всички компактдискове и цифрови файлове. Мастеринг-процесът включва различни неща, едно от които е нивото на песните в един албум. А това има значение за всяка подобна музика. Когато прескачате между песните на един албум нито едно парче не е по-силно или по-тихо от другото, същото е когато преминавате между песни от два различни албума, най-вероятно те имат близки нива. Миксът прави удара на барабана мощен, мастерингът прави всички удари на барабани еднакво силни. Въпреки че компакт дискът отдавна върви към изчезване, микс и мастеринг практиките, оптимизирани за компакт дискове и по наследство за mp3-ките, отдавна са индустриална норма.

Apple Music ще стриймва само 246К ААС файлове, дигиталният аудио формат на Apple. ААС файловете са подобни по размер и качество на звука на mp3-ките, и в момента са основният файл-формат в iTunes Store. От 2015г. Apple даде на музикантите и студийните инженери ръководство за миксиране и мастеринг на музиката специално за AAC формата и устройствата на Apple; ако днес посетите тяхната „Mastered For iTunes” страница, можете дори да свалите комплект програми за оптимизиране на песните си за онлайн магазина. “От десетилетия стандартът за консуматорско цифрово аудио е бил компакт дискът и повечето мастеринг е бил правен, имайки предвид компакт дисковете,” обяснява компанията в PDF инструкция от 2015г., която можете да свалите от същата тази страница. ”През последните години качеството на доставяне на дигиталната музика се увеличи много, подобно на бройката продажби на дигитална музика, а iTunes са основният двигател на тези продажби. С повече от 16 трилиона сваляния под формата на ААС файлове по целия свят до момента, ААС е новият стандарт за дигитална музика. Следователно има смисъл да създавате мастери специално за този формат.”
Въпреки, че не са задължителни, правилата „Мастерирано за iTunes” може да станат неизбежни за инженери и музиканти, които се надяват да работят с Apple Music след като платформата става основният начин за просвирване на музика от Apple сутройства. „Имайте предвид, че Apple продаде повече от 250 милиона iOS устройства и че много, много хора по целия свят слушат музика от своите iPod-и, iPhon-и или iPad-и” обяснява инструкцията. „Дадени са ви всички пособия, от които се нуждаете, за да направите своите мастери точно по същия начин, по който ги прави iTunes Store”. Една специфична част от инструкцията е посветена на един тенденция в мастерирането, известна популярно като „Loudness war”: когато инженерите хитруват, нещата стават по-шумни. “Много музиканти и продуценти мислят, че по-силното е по-добро,” пише компанията в секция, която предупреждава срещу изкривяването и гъгненето, които са резултат от миксове с прекалено високи нива, и предлага мастериране, подходящо за технологии за контролиране на нивата като Apple Sound Check. „Докато някои мислят, че прекалено силният мастеринг разваля музиката като не й дава възможност да „диша”, но други чувстват, че естетиката на loudness-а може да е подходящ артистичен избор за определени песни и албуми.”
Тази естестика е една от любимите на Mike Dean. Продуктивнията хюстънски продуцент и инженер е прекарал почти 30 години, карайки албумите да избухват, от разкъртващия рап на Scarface и Geto Boyz, до невероятните синтетични ритми на Yeezus. По телефона той е разбираемо загрижен за последствията от Mastered for iTunes за нивото на музиката: „Те слагат лимит на това колко силно може да е,” обяснява той. „Скоро ще стане като при филмите. Звукът на кино не може да премине над определено ниво. Същото е в телевизията. Има ненарушими нива, които не можеш да преминеш. Защо някои реклами са по-силни от други: те премахват целия бас и повдигат средите, и това просто звучи по-силно. Ако сложат правила колко силно трябва да е, хората просто ще започнат да правят подобни манипулативни дивотии, за да го преодолеят. Това ще накара хората да правят по-гадно звучаща музика.” Днешните инженери и продуценти, особено тези, работещи извън системата на големите лейбъли, миксират и мастерират музиката си не само по един единствен стандарт, нагаждат нивата към преживяване у слушателя, което се надяват да предизвикат. Тази идея за чуване на музиката както го иска музикантът е станала основен метод за продажба на технологиите, ориентирани към консуматорите: тя беше основното послание на притежаваните от Apple Beats, когато пробиха в началото и сега е основен коз на най-новия конкурент на Apple, TIDAL, които обещават най-висококачествения възможен стрийминг. „Някои хора действително се интересуват от това и са наистина загрижени за своята музика, и искато тя да бъде чута по начинът, по който те искат.” Отбелязва Jay Z в своя реч наскоро. Но какво става, ако артистът иска да е малко грапаво или шумно, или ралично? В всеки музикален софтуер, всички тонколони или стрийм-услуги Dean вижда загубен човешки порив: „Начинът, по който го иска музикантът, начинът, по който аз го искам.” казва той.
Лейбълите са използвали същото обещание за „студийна” вярност на пазара на компактдискове през 80-те. Днес все още стои въпросът дали звукът на нашата музика ще бъде определян от музикантите, които я правят, от инженерите, които я миксират или от музикалните услуги, които я хостват. Нещо повече, музикантите, които изначално притежават творческата свобода, независимо от регулираните формати като радио и телевизия, може да бъдат принудени да заглаждат или намаляват. Спомнете си грапавото стържене, което дава на Death Grips характерната агресия, съскането на четирипистовите записи на Moses Sumney, разкъртващия тътен на Young Thug. Както каза за The FADER продуцентът от Атланта Sonny Digital: “Цялата тази свинщина “по правилата”, караща нещата да си пасват, кой казва, че това е правилният начин? Кой решава какъв е правилният начин да слушаме нещо? Това не е правилният начин в моите очи. По отношение на музиката има толкова много свобода. Няма правила. Хората чувстват по определен начин, когато чуват по определен начин. Неграта може да искат да ви чуват твърдо, неграта може да искат да се чувстват по този начин, нещо като „Аз знам от къде идва всичко това.””.

myhifi.org apple music matrix

снимки: интернет