Hi-Fi БАЗАР

banner myhifi ads

Анкета
От къде най-често пазарувате Hi-Fi техника?
От къде най-често пазарувате Hi-Fi техника?
Трябва да изберете поне един отговор!

Прост метод за оценяване качеството на звука

myhifi.org Van den Hul 1

A.J. van den Hul (пълното име е Aalt Jouk van den Hul) е създател и собственик на холандската компания Van den Hul. Фирмата е основана през 1980г. като първите й произведения са грамофонни дози, разработени с помощта на компютърни анализи в университета в Dolft, Холандия, където van den Hul преподава физика. Новите дози бързо правят впечатление и скоро известни компании като Goldring, Adcom и Orofon възприемат технологиите на холандеца, което му създава име в бранша. Днес репутацията на Van den Hul я нарежда сред най-големите имена аудиото като производител на качествени кабели и грамофонни дози. Въпреки, че Van den Hul са известни в България най-вече с кабелите си, трябва да отбележим, че днес в каталога на фирмата се виждат и други продукти - грамофони, усилватели, предусилватели и различни аксесоари за аудио техника. Предлагаме ви превод със съкращения на статия на A.J.van den Hul публикувана на сайта на компанията.

  

Прост метод за оценяване качеството на звука

 

1. Как определяме доброто качество

Всички от собствен опит, но по-често от други хора знаем, че оценяването на качеството на аудио репродукцията основно е въпрос за вкус, а понякога и на опит.

Вкусът е непроменящ се фактор, следователно на него може да се разчита. Опитът идва с годините, но дори тогава на него неможе да се разчита напълно. Все пак опитът и навиците са силен фактор в областта на аудиото.

И така, какво да направим, за да подобрим едновременно опита и навиците си?

Отговорът е да се върнем към оригиналния звук по време на звукозаписната сесия и да изучим какво се случва след това.

Приемайки, че оригиналният звук по време на записа (изпълнението) е най-добър във всички аспекти, е ясно, че след това, по време на преработката и плейбека се появяват всякакви видове деградации на качеството. Крайният резултат понякога е близо, но често далеч от оригиналното впечатление, което е останало в акустично тренираните ни мозъци.

Всички сме съгласни, че оригиналното изпълнение има най-пространствения и акуратен звук с най-високата резолюция. Това първоначално качество установява нашите референции във всички аспекти.

myhifi.org Van den Hul 2

 

2. Добрият звук се характеризира с група параметри

Следните осем субективни параметъра са много важни:

1. Детайл
2. Динамика
3. Липса на изкривявания
4. Баланс на тембъра
5. Дълбочина
6. Пространственост: ширина и височина
7. Висока яснота
8. Висока резолюция

Комбинацията от тези осем качества аз наричам СТРУКТУРА на звука.

Звуковъзпроизвеждането с добра структура се оценява високо от слушателите, при него качеството на звука е близо до оригиналното живо изпълнение.

 

3. Защо доброто качество на звука може да се променя толкова много

Когато някое от гореизброените качества липса, нашата оценка за звука се понижава. С повече липсващи качества, качеството вече става съмнително, звукът все още съдържа своето музикално послание като мелодия и думи, но повече или по-малко му липсва музикалната емоция и много фини детайли, които първоначално са били доловидими: естествената акустична сцена с оркестъра и неговите размери, разположението на микрофоните, вида на микрофоните и т.н.

По икономически причини при правена на записи ние (аудио инженерите) често трябва да правим избор, което означава, че крайният слушател никога не получава това, което представлява живия звук.

Понеже сме в тази професия ние трябва да работим сериозно върху качеството и трябва да определим методи за подобряване на качеството, независимо от икономическите или други причини.

Не само оборудването (всеки с достатъчно пари може да купи такова) е това, което определя нивото на качеството, по-важни са нашият опит и разбиране за професията, те дават основното на финалния привкус на записа.

От всичките осем параметъра, които ви дадох, аз смятам пространственото впечатление за най-важния фактор за коректната оценка на качеството на възпроизвеждане.

Писаното надолу служи като илюстрация на това твърдение. Тези мисли формират основното послание на този документ.

Очевидно оригиналното живо изпълнение е най-пространствено, с най-естествена сцена. Тя съществува преди записът (със своята верига от технически операции като редакция, копиране, мастеринг, монтаж, изравняване, пространствени ефекти и други неща) да се опита да запечати и запази вариант на звуковата сцена.

Вследствие на действието на всички „черни кутии”, които присъстват в нашата професия, онякои от осемте субективини параметъра, споменати горе, лесно губят качествата си. Резултатът е, че приятната оригинална пространственост е заместена от малко или повече еквивалентно звучащ сигнал, „подправен” с много сигнали с различен произход, които не са част от оригиналното (живо) изпълнение.

Ние чувстваме тази намеса в сигнала, когато например детайлите избедняват, появява се също намаляване на дълбочината на сцената и на резолюцията, или когато благодарение на изкривяванията, естественият тембър и яснотата се изгубват и са заместени от грапавост в звука.

Всички знаем, че нашето оборудване по време на работа има силен ефект върху един или повече от осемте параметъра, които споменах. Дори такива прости неща като кабелите могат да бъдат отговорни за загуба на оригиналното качество. Качеството, което е загубено някъде по аудио веригата, не може да бъде възтановено отново.

43345355

 

4. Пътят към извора

Как тогава да се върнем към най-високото възможно ниво на качество без да имаме нужда от технически познания върху електронната обработка в нашите студия?

Отговорът е прост и ефективен: използвайте ушите си да оценявате пространствената репродукция, извлечете оригиналната музикална структура от музиката, която слушате.

Колкото е по-добро качеството на сцената, която се получава, толкова по-добро е оборудването ви. Колкото по-свит е пространственият характер, толкова повече трябва да работите, за да подобрите звука си. В този случай трябва повече (в много случаи това означава да слушате по-силно) да се вслушвате, за да доловите пак част от оригиналната структура. По-силен звук обаче НЕ означава по-добър звук, в много случаи нуждата от силно слушане показва само, че си имате работа с недобра система и че всъщност не сте наясно с това. С по-силния звук вие се опитвате да хванете или пресъздадете отново остатъците от изгубената структура при плейбека. А някои истински професионалисти наричат това „СВОЯ ЗВУК”.

Вярвайте на ушите си, съпи приятели. Те са вашите ценни инструменти, които никога няма да бъдат заместени, така че гружете се за тези чудесни инструменти.

myhifi.org Van den Hul 4 

 

5. Как се е изгубила музикалната структура

Основната причина е много проста: благодарение на същността на преработката на сигнала, всяко оборудване, независимо колко добро и/или скъпо е, въвежда допълнителни сигнали.

Тези допълнителни сигнали не са част от оригиналния пространствен и структуриран звук; те не са част от живата музика. Всъщност на тези допълнителни сигнали може да се гледа като на многобройни отделни сигнали, миксирани заедно в левия и десния канал (добавени сигнали).

Те не трябва да са там, но са там заради всичките големи и малки дефекти на оборудването и връзките по цялата дълга верига между живото изпълнение и възпроизвеждането вкъщи.

Тези два добавени изкуствени сигнала имат няколко свойства:

Тяхното ниво е по-високо, когато оборудването е по-лошо.

Те действат като два моно сигнала, които имат някакво хармонично взаимодействие с оригиналните ляв и десен канал.

На практика намесата им в оригиналните ляв и десен канал се проявява като хармонично изкривяване и нелинейност във фазата (но всъщност всички линейни и нелинейни изкривявания правят това).

Колкото по-силни са, толкова по-трудно се улавят пространствените качества на оригиналния звук и е става по-трудно да се насладим на акустиката на оригиналното помещение, където е правен записа.

Колкото повече и по-силни са изкривяванията във възпроизведения сигнал, толкова повече вниманието ни се концентрира въру левия и десния говорител.

Тези допълнителни сигнали правят позициониранието на тонколоните ви много трудно.

 

6. Въвъжднето на M(L) и M(R)

Аз нарекох тези неоригинални сигнали, които се прибавят от оборудвнето, M(L) и M(R), където M(L) (mono-left) е сигналът, прибавен към левия канал, а M(R) (mono-right) е сигналът, прибавен към десния канал.

Чуваемият ефект от M(L) и M(R), когато се комбинира със записания сигнал, е че цялостната акустично/пространствено впечатление избледнява и че се появява фокус върху един звук с добавените изкривявания, който се намира точно между двете колони.

Можем да възприемаме тези добавени сигнали като един сигнал, който обаче се разделя на две: Всеки от двата канала има собствена функция и недостатъци по компонентите. Освен това се сигналите, които им се подават са различни (ляв и десен). Резултатът е, че M(L) и M(R) никога не са идентични. Само механизмите, които ги пораждат са еднакви, защото каналите във вашата система са с еднаква структура.

Междувременно звукозаписните инженери, които са трупали опит, използвайки оборудване с високи нива на M(L) и M(R), са свикнали с този неестествен ефект. Нещо, повече, понякога се изнервят и се оплакват от качеството на звука, когато този ефект НЕ е там. Същото се случва и с някои обикновени слушатели.

Всички женски вокали обичайно трябва да идват от точния център между двете колони. Това често е придружени със силен акцент във по-високите храмоници, който създава впечатлението, че тя пее много близо до микрофона. А когато освен това тя наистина е пяла близо до него, ефектът е още по-изявен и става много неестествено.

Цифровите записи и плейбек, които са с много допълнителен процесинг, имат вроден такъв неестествен ефект.

Техническата обработка, която оставя сигнала по-чист от допълнителни смущения, прави слушането удоволствие без напрежение. Емоционалната стойност на оригиналния запис се запазва и ви пресъздава красотата на оригиналния звук. Друг важен акустичен резултат е, че има пространство около солистите и инструментите. Акустични аспекти като разстояние, посока, размери и други характеристики на оригиналното помещение, са там.

 

7.1. Как да засечем този M(L) и M(R) ефект

Има много лесен метод:

Без никакви M(L) и M(R) в сигнала, имате чувство за пространство („сцена”) при слушането.

С много M(L) и M(R) това удоволствие го няма. Може би това е нещото, с което много инженери са сикнали, но то всъщност е изкуствен резултат със силна редуцирани акустични качества.

Ако можем да отстраним M(L) и M(R) сигналите частично или напълно от сигнала, който отива към колоните или излиза от акустичните изходи на колоните, ще можем да отсеем влиянието на тези M(L) и M(R) в звуковъзпроизвеждането.

myhifi.org Van den Hul 8

 

7.2. И за това има прост метод


Накарaйте някой да застане пред едната, например лявата колона. Сега този човек абсорбира част от M(L) сигнала. Правейки това, пресъздаването на помещението в записа (което зависи от отношението между време и амплитудата, а следователно също и фазата между лявата и дясната колона) също се влияе, но по-малко. Това става защото оригиналния ляв и десена канал на записа се допълват при реконструкцията на акустичното пространство, в което музиката е била изпълнена и записана (т.е. в левия сигнал има елементи от десния и обратно).

Този механизъм на допълване от друга стран НЕ става при M(L) и M(R) сигналите, тези два сигнала не възникват с някаква обща пространствена корелация в основата си, с други думи, те не са пространствено (фазово) свързани. Фазовото отношение между M(L) и M(R) е случайно, изкуствено. Такова няма.

Когато акустичният ефект от стоящия пред лявата колона човек е силно изтегляне на акустичното пространство към дясната колона, можете да бъдете сигурен, че има много M(L), абсорбиран от човека. Това, което се случва е, че M(R) сега привлича вниманието ви към десния говорител.

Когато вашият помощник отиде пред десния говорител и застане пред него, ще има същото изтегляне на акустичния образ в ляво, където M(L) сега присъства силно.

С по-ниски нива на M(L) и M(R) (в случай на по-добро оборудване или пък по-малко оборудване) акустичния дисбаланс ще бъде по-малък. Без никакъв M(L) и M(R) (ако това е възможно) резултатът е, че чувството за пространство, сцената, почти няма да бъде повлияно от човека, стоящ пред някоя от колоните.

Този експериемнт изисква сериозен слушателски опит и много добър запис. Като за начало, най-добрият вариант е магнетофонна лента.

Когато няма аналогов източник, можете да започнете с DAT касета, записана с два висококачествени омни микрофона. След десетина промени на позицията на вашия помощник, ще разберете много добре за какво става въпрос в този експеримент.

Целта на това упражение е да направите промени в оборудването си (или дори само промени по кабелите или части от тях, наприменр конекторите), за да намерите най-добрата алтернатива за уредбата си.

Можете да сменяте CD плеърите, използвайки един и същи диск. По този метод може да открието кой от двата е по-добър. Същият метод работи и за усилватели, конзоли за миксиране и даже за тонколони.

Смисълът на този тест е да откриете възможно най-чистия звук за своето студио или слушателска стая. Колкото по-чист е звука (с по-малко изкривявания), толкова по-естествено ще се пресъздаде музикалната атмосфера на записа.

С малко тренировки ще бъдете способни да усещате по-силни допълнителни M(L) и M(R) сигнали и без помощник при всяка ситуация. Това е най-добрият ефект от цялото упражнение.

Целта ви са сигнали без M(L) и M(R).

С много M(L) и M(R) във вашия аудио сигнал, оригиналното пространство,тайминг и атмосфера се подтискат от дразнещи и привличащи вниманието ви подробности.

Също така сигналите с ниско ниво, които имат отношение към детайлите и резолюцията, се губят или са скрити, и не се чуват вече. Нещо повече, позиционирането на вашите колони става много сложно, защото намирането на добра позиция означава баланс между пресъздаването на сцената и чуваемостта на на M(L) и M(R) сигналите. Последните обикновено изискват точно позициониране, за да попадне женския вокал в центъра. Често това изисква допълнителна акустична обработка на стаята.

Ако при правенето на този тест няма почти никакво изтегляне на звуковото пространство в някаква посока, можете да бъдете сигурни, че малко M(L) и M(R) сигнали присъстват при звуковъзпроизвеждането. В този случай позиционирането на говорителите е по-малко капризно и при почти всяка слушателска позиция ще чувствате достатъчно от сцената на музиката. В такива случаи рядко се появява нужда от „ремонтиране” на стаята с абсорбиращи материали или други акустични трикове.

Експериементите показаха, че аудио, силно „замърсено” с M(L) и M(R), изисква разстоянието между двете колони да не превишава 3 метра, за да се харесва на слушателите. Без M(L) и M(R) от друга страна, разстоянието може да се увеличи до 8 метра без някой да почувства проблем, пробвано е с 50 различни слушателя.

 

7.3. Извод

Колкото по-замърсен е сигналът, толкова по-сложно става разположението на колоните.

DSC 1172aa

 

8. Как да се отървем от M(L) и M(R)

Отговорът е прост, има твърде много фактори, които играят важна роля. Да видим:

- Започнете с чисто захранване. Изчистете го колкото може по-добре и/или генерирайте свое собствено електричество.

- Използвайте силнотокова линия с елементи за подтискане на високочестотните съставки, каквито са например феритните пръстени върху захранващите кабели, за да намалите шума, който прониква в аудио оборудването.

- Използвайте различни токови кръгове за техниката, която има по-малка консумация и тази, която има по-голяма консумация на електроенергия.

- Поддържайте електрическите си контакти в добра форма, чистейки ги поне веднъж месечно с почивстваща течнст. Не забравяйте и щепселите на кабелите. Помага също, ако чистите бушоните на електроинсталацията, както и тези в техниката. Линиите с променлив ток се влияят много от това.

- Заземете цялата си система.

- Бъдете много критични към всички компоненти от оборудването: колкото по-малко техника работи, колкото по-малко електроника, толкова по-добри резултати ще имате. Не се опитвайте да впечатлелите приятелите си с количеството на компонентите, а с качеството им.

- Използвайте един мастер клок за цифровата техника. Намаляването на обектите, които вкарват джитър, драстично подобрява пространственото възпроизвеждане и хармоничната чистота.

- Избягвайте много копия на копията на копията на копията на оригиналните записи. Колкото по-малко грешки се наслагват от копията, толкова общият им брой ще е по-малко, което резултира в по-добро качество на записа.

- Не пестете от кабели и конектори. Със стотиците метри кабели, които се използват в звукоаписните студия, общото количество метал, ползван до момента на пристигането на записа при вас, е много по-голямо, отколкото всичката мед на всичката ви техника. Колкото по-добре екранирани са кабелите, толкова по-добре. Изборът на евтин кабел с един и то не напълно затворен екран, ще резултира в голямо взаимодействие и шум от другите източници. Най-важните сигнали трябва да имат поне три екранировки.

-Никога не позволявайте захранващите кабели да бъдат паралелни със сигналните кабели, резултатът е допълнителен шум, предизвикващ повече M(L) и M(R).

- Често срещана ситуация, която трябва да бъде избягвана е, сигналът да бъде усилван на някакъв етап, след това намаляван на по-късен, това понякога се прави отново и отново. Всяко усилване прибавя M(L) и M(R), така че количеството „мръсотия” в сигнала се увеличава.

- Бъдете много критични към качеството на компонентите в оборудването си. Особено това по пътя на сигнала. Избягвайте електролитни кондензатори там, където е възможно и предпочитайте висококачествени фолиеви кондензатори, а колкото по-високо е работното им напрежение, толкова по-добре.

- Намалете броя на микрофоните, които използвате при записи. В много ситуации два са достатъчни. Конзолите с по 96 канала са визуално впечатляващи, но са твърде сложни, например по отношение на захранване и заземяване, за да работят адекватно.

- Качествата на припоя се променят при излагането му на високи температури и механичен стрес. Особено ламповото оборудване може да се облагодетества от преработка в тов отношение. Никога не бъдете сигурни, че това, което сте купили ще работи с едно и също качество завинаги.

- Отнасяйте се внимателно с кабелите, многократно огъване или извиване може да намали качествата им.

- Голяма част от цифровото оборудване действа като високочестотен приемник. Същевременно то има чувствителни входове, както и аналоговата техника. В резултат често в каналите ви се появява неочаквана „пелена” от шум (отново M_L и M_R). Въпреки, че повечето цифрова техника в наши дни да е добре екранирана, следните мерки няма да навредят: Осигурете на цифровите компоненти отделен токов кръг. Излирайте всички влизащи и излизащи сигнали и захранващи кабели с елементи за подтискане на високочестотните съставки. Дръжте аналоговата и цифровата техника разделени най-малко на 2-3 метра. Изключвайте цифровата техника, когато не я използвате.

- Благодарение на природата на цифровите сигнали и тяхната преработка, стоящите вълни (отражения на сигнала, които се появяват заради несъответсвие на импедансите във входовете и изходите на свързваните компоненти) са много често срещани при цифровите връзки. Резултатът е появата на джитер. Използването на типичните 75 омова коаксиална (SPDIF) или 110 омова балансирана (AES/EBU) връзки не е достатъчно. По-добре е да се работи с продукти, които имат естествено съпротивление. Такова естествено и плавно подтискане на стоящите вълни дава много по-„безшумно” поведение на всички цифрови връзки. Отраженията на сигнала, появили се вследствие на различния импеданс на интерфейсите в двата края на кабела, се подтискат, намалявайки джитера, породен от него. Малкото намаляване силата на сигнала, което се появява като следствие на това, е нерелевантно, защото цифровите сигнали са с достатъчни високи нива.

- Използвайте повече аналогово оборудване. По своята същност, аналоговите компоненти имат по-малко M(L) и M(R) защото преработката на сигнала е по-проста.

- Тренирайте слуха си да ЧУВА M(L) и M(R) сигналите. Това помага на намерите повече източници на M(L) и M(R) и да се отървете от тях.